“България представена на изложба в Брюксел като "кенеф" - вестникарско заглавие
“Това е художествен акт..., това е изкуство”- Недко Солаков, по собствените му думи най-известният български художник в чужбина
Минаха два дни, докато разберем че чешки “инсталатор” е представил България в Брюксел като “кенеф”. Първоначално повярвахме, че е дело на българка. (След “случая Батак” не ни беше трудно.) Докато преценим коя от двете възможности е по-обидна, трима нашенци защитиха творбата, с явно съжаление, че скандалът е чуждо, а не тяхно собствено дело. Нищо лично, разбира се, нищо необичайно. За да живеят днешните художници продават творенията си на днешната буржоазия. Последната купува това, което си мисли, че харесва. Тя не разбира изкуството – общуването с него изисква време, но “времето е пари”. Вдигне ли се обаче шум около някое име, платежоспособният простозавър е готов да го хареса: “Във вестника пише, значи си струва!” Девизът на търговеца Анди Уорхол е, че всеки (на първо място той самият) има право на “своите десет минути слава”. Все пак да не е лесно да си вземеш твоите десет минути. Ако нарисуваш зелена краставица, никой няма да й обърне внимание - всички знаят, че краставицата е зелена. Зелената краставица не е новина, следователно не е продаваема. Виж, червената краставица прави впечатление. Особено пък ако не е овална, а триъгълна. И космата.
Лошото е, че заради плитката си подготовка публиката бързо се отегчава. Вестниците могат да продават “птичи грип” три дни. На четвъртия ден трябва продават “глобално затопляне”, инак отиват в кошчето. Десетте минути трудно стават единадесет. И за тази единадесета минута някои “художници” се борят с всякакви средства. По възможност по-откачени. Преди време посредственият рисувач Пикасо надникнал в извратеността на 20.в. Оценил правилно “пазарния й потенциал”. В резултат на това портретите му с два носа и три очи се харчат за извратено много пари. Само че номерът никога не минава два пъти. След Пикасо триъгълната краставица вече не стига. Нужна е скандална краставица. В един момент пък самата краставица става излишна и остава само скандалът. Не какъв да е, а скандален скандал. Такъв, който личи отдалеч сред общото море от себеподобни. “Художниците” хвърлят четките и боите и тръгват да строят скандали. Наричат ги “инсталации”. Към тях се присъединяват шмекери, които никога не са държали четки в ръцете си. За станеш “инсталатор” не ти трябва да можеш да рисуваш. Не се налага да различаваш 300 оттенъка на зеленото, подобно на Вато (Глупости! Кой е “Вато”? А какво е “зелено”???) Достатъчно е само да обуеш гащите си на главата и така да се намърдаш в новините на CNN. Уви, не става, някой вече се е сетил преди теб.
И тогава идва проблясъкът: България е “турски кенеф”! Това си го мислят мнозина, докато шляпат из калта на софийския център, с пищящи от воя на мюезина уши. Чехът обаче се е сетил да развее тази мисъл в центъра на Европа и да се подпише под нея! Подписът (дори и фалшив) е много важен! Трябва да си първи, иначе утре някой друг ще се сети... Сетне е лесно. По първи петли си на първа страница. По втори петли все някой ще те купи. (По-скъпо, ако може!) По трети петли някой българин ще нарече това “изкуство”.
“Това е художествен акт..., това е изкуство”- Недко Солаков, по собствените му думи най-известният български художник в чужбина
Минаха два дни, докато разберем че чешки “инсталатор” е представил България в Брюксел като “кенеф”. Първоначално повярвахме, че е дело на българка. (След “случая Батак” не ни беше трудно.) Докато преценим коя от двете възможности е по-обидна, трима нашенци защитиха творбата, с явно съжаление, че скандалът е чуждо, а не тяхно собствено дело. Нищо лично, разбира се, нищо необичайно. За да живеят днешните художници продават творенията си на днешната буржоазия. Последната купува това, което си мисли, че харесва. Тя не разбира изкуството – общуването с него изисква време, но “времето е пари”. Вдигне ли се обаче шум около някое име, платежоспособният простозавър е готов да го хареса: “Във вестника пише, значи си струва!” Девизът на търговеца Анди Уорхол е, че всеки (на първо място той самият) има право на “своите десет минути слава”. Все пак да не е лесно да си вземеш твоите десет минути. Ако нарисуваш зелена краставица, никой няма да й обърне внимание - всички знаят, че краставицата е зелена. Зелената краставица не е новина, следователно не е продаваема. Виж, червената краставица прави впечатление. Особено пък ако не е овална, а триъгълна. И космата.
Лошото е, че заради плитката си подготовка публиката бързо се отегчава. Вестниците могат да продават “птичи грип” три дни. На четвъртия ден трябва продават “глобално затопляне”, инак отиват в кошчето. Десетте минути трудно стават единадесет. И за тази единадесета минута някои “художници” се борят с всякакви средства. По възможност по-откачени. Преди време посредственият рисувач Пикасо надникнал в извратеността на 20.в. Оценил правилно “пазарния й потенциал”. В резултат на това портретите му с два носа и три очи се харчат за извратено много пари. Само че номерът никога не минава два пъти. След Пикасо триъгълната краставица вече не стига. Нужна е скандална краставица. В един момент пък самата краставица става излишна и остава само скандалът. Не какъв да е, а скандален скандал. Такъв, който личи отдалеч сред общото море от себеподобни. “Художниците” хвърлят четките и боите и тръгват да строят скандали. Наричат ги “инсталации”. Към тях се присъединяват шмекери, които никога не са държали четки в ръцете си. За станеш “инсталатор” не ти трябва да можеш да рисуваш. Не се налага да различаваш 300 оттенъка на зеленото, подобно на Вато (Глупости! Кой е “Вато”? А какво е “зелено”???) Достатъчно е само да обуеш гащите си на главата и така да се намърдаш в новините на CNN. Уви, не става, някой вече се е сетил преди теб.
И тогава идва проблясъкът: България е “турски кенеф”! Това си го мислят мнозина, докато шляпат из калта на софийския център, с пищящи от воя на мюезина уши. Чехът обаче се е сетил да развее тази мисъл в центъра на Европа и да се подпише под нея! Подписът (дори и фалшив) е много важен! Трябва да си първи, иначе утре някой друг ще се сети... Сетне е лесно. По първи петли си на първа страница. По втори петли все някой ще те купи. (По-скъпо, ако може!) По трети петли някой българин ще нарече това “изкуство”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар