Гневът на мравуняка

“Мравките се ядосали на слона за нещо си и решили да се саморазправят с него. Покатерили се на гърба му и почнали да го пердашат. В пълно неведение за ставащото, слонът си шляпал из гората. По едно време закачил някакъв клон с гърба си. Клонът помел всички мравки на земята, горе останала само една, на име Пешо. Падналите долу мравки се отупали от праха и ревнали насърчително: “Умори го, Пешо! Утепи го, Пешо!”

През януари в София се случи нещо подобно: шепа студенти се опитаха да забият зъби в слонски дебелата кожа на българската мафия. В същото време заетите с киселото си зеле демократични граждани ревяха насърчително: “Смачкайте ги, бре!” И вдигаха наздравици за поредното раждане на “гражданското общество”. Един демократичен гражданин дори лично се яви на площада. След което отсече: “Бях там, пиша им четворка!” (Иде реч за най-некадърния политолог сред рок-музикантите и най-некадърния рок-музикант сред политолозите.) Оценката му със сигурност е компетентна: благодарение на дългогодишните му напътствия привържениците на СДС числено се изравниха с броя на оцелелите след поредното уЖилване левскари.
Последните впрочем също бяха на площада, само не се разбра кое точно ги дразни: това че собственикът на техния отбор се е облажил от “заменките” прекалено много или твърде малко. Тъй или иначе революционно настроените поклонници на Апостола гласуваха по въпроса първо със снежни топки, а после с “камъни и дърве”. Служителите на Мики Маус (или Михов, не се чете) необяснимо защо го приеха лично и за всеки случай напердашиха едни други революционери, които не бяха въоръжени. На другия ден пък въоръжени с карамфили студентки накичиха същите тези служители и отърваха пердаха. Горепосочените граждани обаче сметнаха протеста за “опорочен”, връцнаха се обидено и заявиха, че “повече няма да играят”.
Но какво му е порочното на този протест? Ако тръгнем отзад напред, изборът на малките микимаусчета е правилен: по-безопасно е да натупаш точно този, който няма да те цапне с паве по каската, вместо нарочно да си търсиш главоболието. Изборът на девойките също е разбираем – под някои каски се крият здрави и почти симпатични младежи, които със сигурност имат пари поне за цигари. При глобалната финансова криза това хич не е малко, а и току-виж това малко пораснало с 50%. Колкото до камъните и дърветата, там просто няма избор: деветнайсет години нашият пишман-елит ни убеждава, че с добра дума и бухалка се постига точно толкова, колкото и само с бухалка, поради което добрата дума е излишна.
Тя си остава запазена единствено за демократичното и добродетелно гражданство. Поради което зелето става все по-кисело и изисква все повече грижи, дори през януари. Навярно чак когато зелето окончателно се вкисне до мравчена киселина добродетелните граждани ще се запитат: “Какво ще стане, ако не две, а двеста хиляди мравки се опитат да ухапят слона?”