Митовете са приказки, понякога красиви, понякога безвредни. А понякога от тях се иска да лъжат много хора дълго време, нищо че според класика Линкълн това не може да стане. Може! Доста исторически личности са помазани с незаслужена слава, други са намразени без право на обжалване. Зависи от това кой и как пише историята.
В търсене на политическа подкрепа европейското обединение обича да си измисля светци. Сред навалицата впечатляващо стърчи високият близо два метра (според придворните летописци) Карл Велики. Еврофили от всички краища на съюза се стичат на поклонение пред ковчега му в Аахен. Всяка година общинският съвет на града връчва награда на най-заслужилия “европеец” и тя е на името на Големия Карл. За 2007 г. напр. неин носител е Хавиер Солана, а за 2002 е ...еврото (което звучи идиотски не само на български език).
Какво толкова все пак е извършил светецът и защо е толкова свят? На пръв поглед нищо особено - просто воювал, подобно на всички други наоколо. Мечтаел да възстанови Римската империя, но само в рамките на “един мандат”, подражавайки на Александър Македонски. И за разлика от другите успял, пак с методите на легендарния Александър - избил много хора в Италия, Испания и изобщо навсякъде, където стъпило копитото на коня му. Папа Лъв 3. обаче благословил разбойничествата на победоносния франк срещу задължението на последния да покръсти победените племена. Така големият Карл воювал цели 30 години със саксонците за правото да спаси душите им. За да бъде по-убедителен провел 7 похода с 11 сражения. След 780 г. наказвал със смърт всички саксонци, които още почитали дядовите си богове, не бръснели църковните празници и изгаряли мъртвите си. В селището Верден отсякъл главите на 4500 саксонски старейшини, защото след насилственото си покръстване същите се върнали към старите вярвания и обичаи. (Напомня ни за благочестивото деяние на един нашенски “светец”.) Важното е, че с божията помощ масовият убиец Карл постигнал всичките си мечти. Дори се научил да чете! (Писането му дошло в повече и го оставил за следващия живот.) След смъртта му църквата го канонизирала, а империята му... се разпаднала. (Така впрочем се разпаднала и империята на Александър.)
Днешната европейска империя за първи път в историята се разширява без да убива когото и да било. Трудно е при това положение да се разбере защо си е избрала такъв човек за “баща на Европа”. Както и да е, след такъв избор не й остава друго освен да забрави, че най-подходящото прозвище за Големия Карл всъщност е Карл Главореза.
В търсене на политическа подкрепа европейското обединение обича да си измисля светци. Сред навалицата впечатляващо стърчи високият близо два метра (според придворните летописци) Карл Велики. Еврофили от всички краища на съюза се стичат на поклонение пред ковчега му в Аахен. Всяка година общинският съвет на града връчва награда на най-заслужилия “европеец” и тя е на името на Големия Карл. За 2007 г. напр. неин носител е Хавиер Солана, а за 2002 е ...еврото (което звучи идиотски не само на български език).
Какво толкова все пак е извършил светецът и защо е толкова свят? На пръв поглед нищо особено - просто воювал, подобно на всички други наоколо. Мечтаел да възстанови Римската империя, но само в рамките на “един мандат”, подражавайки на Александър Македонски. И за разлика от другите успял, пак с методите на легендарния Александър - избил много хора в Италия, Испания и изобщо навсякъде, където стъпило копитото на коня му. Папа Лъв 3. обаче благословил разбойничествата на победоносния франк срещу задължението на последния да покръсти победените племена. Така големият Карл воювал цели 30 години със саксонците за правото да спаси душите им. За да бъде по-убедителен провел 7 похода с 11 сражения. След 780 г. наказвал със смърт всички саксонци, които още почитали дядовите си богове, не бръснели църковните празници и изгаряли мъртвите си. В селището Верден отсякъл главите на 4500 саксонски старейшини, защото след насилственото си покръстване същите се върнали към старите вярвания и обичаи. (Напомня ни за благочестивото деяние на един нашенски “светец”.) Важното е, че с божията помощ масовият убиец Карл постигнал всичките си мечти. Дори се научил да чете! (Писането му дошло в повече и го оставил за следващия живот.) След смъртта му църквата го канонизирала, а империята му... се разпаднала. (Така впрочем се разпаднала и империята на Александър.)
Днешната европейска империя за първи път в историята се разширява без да убива когото и да било. Трудно е при това положение да се разбере защо си е избрала такъв човек за “баща на Европа”. Както и да е, след такъв избор не й остава друго освен да забрави, че най-подходящото прозвище за Големия Карл всъщност е Карл Главореза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар