.jpg)
Европеец е оня, който се чувства наследник на Елада, Рим и християнството”, Пол Валери
“Членството в НАТО и ЕС е цивилизационен избор”, Петър Стоянов
Политици, вестникари и всякакви други “общественици” свикнаха да заместват понятието “Европейски съюз”с понятието “Европа”. Някои просто от мързел - заради по-краткото произнасяне. Други (и те са повечето) гледат на съюза като център на цивилизацията, отвъд чиито граници се пържи в собствен сос новото варварство. Гражданите на ЕС са европейци, докато примерно руснаци, молдовци и арменци не са. Норвежците и швейцарците са европейци, макар и недопустимо горделиви (не искат да влизат в ЕС), а гражданите на страните, които преговарят за членство в съюза – полуевропейци. Разделителната линия минава през почитането на “европейските” ценности. Хуманизъм, човешки права, свобода, равенство, братство, солидарност, търпимост, законност, демокрация – всичко това се прескача в учредителните документи на ЕС или на Съвета на Европа. Документите на победителите в Студената война, към които голяма част от победените побързаха да се присъединят. Оттам впечатлението, че европейските ценности всъщност са “западноевропейски” и понятието “европеец” в действително означава “западноевропеец”. Само че ЕС обича да се позовава и на класическото си (при това южно) гръко-римско наследство. А неотдавна католическата църква се опита да запише християнските ценности в опита за нещо като Конституция. Църквата не успя, затова пък без божията благословия Конституцията се провали зрелищно. Така че не е лесно да се определи понятието “Европа” в културен смисъл. Преди десетина години Жан Виденов я разтегли от Ванкувър до Владивосток и си навлече незаслужени насмешки. По военнополитически причини Организацията за сигурност в Европа (ОССЕ) обхваща цяла (естествено) Русия, но и САЩ и Канада. Ако оставим настрана политическата конюнктура на Студената война тези страни също са европейски културен “продукт”.
Продукт, чиито корени са още в Стария завет, който от своя страна тръгва още от стария Египет. Донякъде странно, защото старият Египет е свят с поглед към вечността и обсебен от мисълта за отвъдното. Така поне е видян и разбран от Наполеоновите войници и учени, (пре)открили за Европа мъртвата от векове цивилизация. Впрочем още майсторите от критско-минойската цивилизация са се учили от древните египтяни на живопис. Древните гърци също са възприели нещо от египетската култура, особено в елинистическата епоха. Съчетанието между потисничество и безредие при наследниците на Александър обърнало очите на жизнерадостните почитатели на Бакхус към отвъдния свят с надеждата за вечен покой след преживените години на произвол. Нито Раят, нито Адът са християнско изобретение – те са по-скоро египетска мистика, отразена в огледалото на смутните времена отпреди римското пришествие.
Все пак кратката културна революция на Ехнатон изглежда най-близка, ако не до древния грък, то поне до съвременния брюкселски чиновник. Оцелелите каменни портрети на Нефертити ни се струват не просто красиви, но и някак “европейски”.
Посланията на нейния съпруг (и брат) са стигнали до нас, макар и по доста заобиколен път. Когато Аменхотеп IV заел трона египетският пантеон бил сложен и йерархичен – богът Амон бил главен, но не единствен. Множество култове, множество храмове, множество церемонии и жертвоприношения, множество дарения – множество жречески работни места. Аменхотеп IV наложил само един култ към само един бог – към бога Слънце (Атон). Станал негов главен жрец и се нарекъл Ехнатон - слуга на Слънцето. Другите божества и жреци излезли (с неудоволствие и само за известно време) в пенсия. “Един Бог, Един Първожрец, Една Истина”. Звучи познато. Има предположения, че през Реставрацията (при наследника на Ехнатон) почитателите на култа към бога-Слънце напуснали Египет, водени може би от Мойсей. (Дали и доколко доброволно, не се споменава.) Дали евреите са потомци на тези политически изгнаници? Дали техният бог-Слънце постепенно добил човешки образ и се превърнал в Йехова? Предположенията са логични, но при липсата на доказателства са достоверни толкова, колкото е достоверен и самият Мойсей.
Но дори и евреите да са били не роднини, а само съседи на древните египтяни, то оградата между тях ще да е била достатъчно ниска, за да може идеята за “Един Бог, Един Първожрец, Една Истина” да я прескочи и да пусне корен в Юдея. И оттам да зададе основата на цялата съвременна европейска цивилизация. Толкова солидна основа, че дори днешните светски общества ще се срутят без нея. Борбата за монопол върху Истината, Откровението на Единствения Бог, е пуснала много кръв през религиозните войни на 17. в. Пуснала е много кръв и през светските войни на 20.в. Дали на знамето е изобразен Христос или Ленин е без значение. Днешните руснаци обожествяват Путин. Днешните (а и вчерашните французи) обожествяват “националния интерес”. Българските либерали пък обожават парите, особено когато са чужди и лесни. А проповядващите “толерантност” са удивително нетолерантни към нетолерантните. В този смисъл всички сме европейци. Убедеността, че има само една Истина и само Ние сме посветени в нея, е ценността, която ни обединява. В Европа няма нищо ново под бога-Слънце.
“Членството в НАТО и ЕС е цивилизационен избор”, Петър Стоянов
Политици, вестникари и всякакви други “общественици” свикнаха да заместват понятието “Европейски съюз”с понятието “Европа”. Някои просто от мързел - заради по-краткото произнасяне. Други (и те са повечето) гледат на съюза като център на цивилизацията, отвъд чиито граници се пържи в собствен сос новото варварство. Гражданите на ЕС са европейци, докато примерно руснаци, молдовци и арменци не са. Норвежците и швейцарците са европейци, макар и недопустимо горделиви (не искат да влизат в ЕС), а гражданите на страните, които преговарят за членство в съюза – полуевропейци. Разделителната линия минава през почитането на “европейските” ценности. Хуманизъм, човешки права, свобода, равенство, братство, солидарност, търпимост, законност, демокрация – всичко това се прескача в учредителните документи на ЕС или на Съвета на Европа. Документите на победителите в Студената война, към които голяма част от победените побързаха да се присъединят. Оттам впечатлението, че европейските ценности всъщност са “западноевропейски” и понятието “европеец” в действително означава “западноевропеец”. Само че ЕС обича да се позовава и на класическото си (при това южно) гръко-римско наследство. А неотдавна католическата църква се опита да запише християнските ценности в опита за нещо като Конституция. Църквата не успя, затова пък без божията благословия Конституцията се провали зрелищно. Така че не е лесно да се определи понятието “Европа” в културен смисъл. Преди десетина години Жан Виденов я разтегли от Ванкувър до Владивосток и си навлече незаслужени насмешки. По военнополитически причини Организацията за сигурност в Европа (ОССЕ) обхваща цяла (естествено) Русия, но и САЩ и Канада. Ако оставим настрана политическата конюнктура на Студената война тези страни също са европейски културен “продукт”.
Продукт, чиито корени са още в Стария завет, който от своя страна тръгва още от стария Египет. Донякъде странно, защото старият Египет е свят с поглед към вечността и обсебен от мисълта за отвъдното. Така поне е видян и разбран от Наполеоновите войници и учени, (пре)открили за Европа мъртвата от векове цивилизация. Впрочем още майсторите от критско-минойската цивилизация са се учили от древните египтяни на живопис. Древните гърци също са възприели нещо от египетската култура, особено в елинистическата епоха. Съчетанието между потисничество и безредие при наследниците на Александър обърнало очите на жизнерадостните почитатели на Бакхус към отвъдния свят с надеждата за вечен покой след преживените години на произвол. Нито Раят, нито Адът са християнско изобретение – те са по-скоро египетска мистика, отразена в огледалото на смутните времена отпреди римското пришествие.
Все пак кратката културна революция на Ехнатон изглежда най-близка, ако не до древния грък, то поне до съвременния брюкселски чиновник. Оцелелите каменни портрети на Нефертити ни се струват не просто красиви, но и някак “европейски”.
Посланията на нейния съпруг (и брат) са стигнали до нас, макар и по доста заобиколен път. Когато Аменхотеп IV заел трона египетският пантеон бил сложен и йерархичен – богът Амон бил главен, но не единствен. Множество култове, множество храмове, множество церемонии и жертвоприношения, множество дарения – множество жречески работни места. Аменхотеп IV наложил само един култ към само един бог – към бога Слънце (Атон). Станал негов главен жрец и се нарекъл Ехнатон - слуга на Слънцето. Другите божества и жреци излезли (с неудоволствие и само за известно време) в пенсия. “Един Бог, Един Първожрец, Една Истина”. Звучи познато. Има предположения, че през Реставрацията (при наследника на Ехнатон) почитателите на култа към бога-Слънце напуснали Египет, водени може би от Мойсей. (Дали и доколко доброволно, не се споменава.) Дали евреите са потомци на тези политически изгнаници? Дали техният бог-Слънце постепенно добил човешки образ и се превърнал в Йехова? Предположенията са логични, но при липсата на доказателства са достоверни толкова, колкото е достоверен и самият Мойсей.
Но дори и евреите да са били не роднини, а само съседи на древните египтяни, то оградата между тях ще да е била достатъчно ниска, за да може идеята за “Един Бог, Един Първожрец, Една Истина” да я прескочи и да пусне корен в Юдея. И оттам да зададе основата на цялата съвременна европейска цивилизация. Толкова солидна основа, че дори днешните светски общества ще се срутят без нея. Борбата за монопол върху Истината, Откровението на Единствения Бог, е пуснала много кръв през религиозните войни на 17. в. Пуснала е много кръв и през светските войни на 20.в. Дали на знамето е изобразен Христос или Ленин е без значение. Днешните руснаци обожествяват Путин. Днешните (а и вчерашните французи) обожествяват “националния интерес”. Българските либерали пък обожават парите, особено когато са чужди и лесни. А проповядващите “толерантност” са удивително нетолерантни към нетолерантните. В този смисъл всички сме европейци. Убедеността, че има само една Истина и само Ние сме посветени в нея, е ценността, която ни обединява. В Европа няма нищо ново под бога-Слънце.
Няма коментари:
Публикуване на коментар