“ЕК забрани приготвянето на патица по пекински в ресторантите”, новина от 20.07.2008
“Глупостта няма почивен ден”, наблюдение от каменната ера
Макар от известно време да живеем в информационната ера, почивните дни са по старому пълни със събития. Наливаме си пладнешка бира и се радваме на изгледа към съхнещия бански на съседа по “ваканционно жилище”. В този момент Европейската комисия ни стряска с поредната гръмотевична забрана.
“Бе тия не почиват ли през лятото?”, мислим ние панически. После разбираме, че забраната не се отнася до бирата и облекчено изпускаме извънредно количество въглероден двуокис. Тогава се сещаме, че двуокисът е враг номер едно на прогресивното човечество и ни връхлита чувство за вина. Вдишваме обратно и се връщаме към новината. Забранена е патицата по пекински! При печенето си отделяла неприлично много СО2 и така разтопявала леда на Северния полюс!
Изтръпваме от двойно съчувствие. Бедната патица! Не стига, че пада жертва на човешкото чревоугодничество, ами я лишават и от достойно погребение!
Сетне идва любопитството. Още не сме опитвали това лакомство. Преди да стигнем до края на менюто, кварталният китайски ресторант бе побългарен дотам, че стана опасен за живота. Чухме, че напоследък там предлагат “санитарен инспектор с гъби и бамбук в кисело-подкупен сос”, но не смеем да проверим. Не знаем и как се пече самата патица. Представяме си доменна пещ, натъпкана догоре с тонове регламенти, препоръки и директиви. Които при горене действително освобождават много, твърде много въздух под налягане.
Той вероятно е по-опасен от окисите, с които ни гощават малките черни камиончета на глезените деца на българския преход. Или личните самолети, с които евродепутатите прескачат от Брюксел до Страсбург и обратно - за да не хващат паяжини двете сгради на парламента.
Комисията, разбира се, не се занимава с дреболии като джипове и летящи депутати. Тя спасява тормозените на бавен огън патици и налага със закон самозагасващи цигари. До момента обаче глобалния й поход срещу глобалното затопляне пропуска нещо важно. Три години вече учените от цял свят се борят срещу пърдящите крави и овце.[1] Не се смейте! Оказва се, че въпросният добитък има съществен конструктивен недостатък и при храносмилане изпуска парниковия газ метан (цели 10 кг годишно на крава), който обезсмисля усилията на Ал Гор за спасяване на планетата. Неотдавна един пътеводител описа населяваната главно от овце (и тук-там хора) Нова Зеландия като земен рай, тормозен единствено от облаците метан в атмосферата, които при буря произвеждат зрелищни светкавици. Днес обаче заплахата е световна. Неслучайно напоследък “Енимал планет” призовава за по-отговорно екологично поведение чрез анимационно филмче, показващо летяща крава с реактивен двигател.
Положението все пак не е безнадеждно. Същите учени вече са намислили как да научат рогатите ни съграждани на етикет. Японците предложиха антиметанови хранителни добавки на нищо цена – 1 (един) долар дневно на крава. Други установиха, че резултатът се подобрява, ако кравата се храни само с люцерна и детелина. Глезеното по такъв начин добиче плътно се приближава до описания от Илф и Петров “златен телец”.
Предвид липсата на пари за Общата селскостопанска политика обаче това решение не изглежда никак, ама никак добро. Вместо това Комисията може просто да вземе и да забрани кравите. (Така както преди време забрани кривите краставици.) И между другото ще реши затрудненията на нашите кравари. “Няма крава – няма проблем!” Българският политически мир, бюджетът на ЕС и атлантическите айсберги ще бъдат спасени едновременно, с един удар на печата.
Но има и една опасност. Не само кравите страдат от конструктивни недостатъци. Какво ще правим с почитателите на Смилянски боб?
[1] “Cow Farts: Global Warmers Or A Load Of Hot Air?”, August 05 2005
“Глупостта няма почивен ден”, наблюдение от каменната ера
Макар от известно време да живеем в информационната ера, почивните дни са по старому пълни със събития. Наливаме си пладнешка бира и се радваме на изгледа към съхнещия бански на съседа по “ваканционно жилище”. В този момент Европейската комисия ни стряска с поредната гръмотевична забрана.
“Бе тия не почиват ли през лятото?”, мислим ние панически. После разбираме, че забраната не се отнася до бирата и облекчено изпускаме извънредно количество въглероден двуокис. Тогава се сещаме, че двуокисът е враг номер едно на прогресивното човечество и ни връхлита чувство за вина. Вдишваме обратно и се връщаме към новината. Забранена е патицата по пекински! При печенето си отделяла неприлично много СО2 и така разтопявала леда на Северния полюс!
Изтръпваме от двойно съчувствие. Бедната патица! Не стига, че пада жертва на човешкото чревоугодничество, ами я лишават и от достойно погребение!
Сетне идва любопитството. Още не сме опитвали това лакомство. Преди да стигнем до края на менюто, кварталният китайски ресторант бе побългарен дотам, че стана опасен за живота. Чухме, че напоследък там предлагат “санитарен инспектор с гъби и бамбук в кисело-подкупен сос”, но не смеем да проверим. Не знаем и как се пече самата патица. Представяме си доменна пещ, натъпкана догоре с тонове регламенти, препоръки и директиви. Които при горене действително освобождават много, твърде много въздух под налягане.
Той вероятно е по-опасен от окисите, с които ни гощават малките черни камиончета на глезените деца на българския преход. Или личните самолети, с които евродепутатите прескачат от Брюксел до Страсбург и обратно - за да не хващат паяжини двете сгради на парламента.
Комисията, разбира се, не се занимава с дреболии като джипове и летящи депутати. Тя спасява тормозените на бавен огън патици и налага със закон самозагасващи цигари. До момента обаче глобалния й поход срещу глобалното затопляне пропуска нещо важно. Три години вече учените от цял свят се борят срещу пърдящите крави и овце.[1] Не се смейте! Оказва се, че въпросният добитък има съществен конструктивен недостатък и при храносмилане изпуска парниковия газ метан (цели 10 кг годишно на крава), който обезсмисля усилията на Ал Гор за спасяване на планетата. Неотдавна един пътеводител описа населяваната главно от овце (и тук-там хора) Нова Зеландия като земен рай, тормозен единствено от облаците метан в атмосферата, които при буря произвеждат зрелищни светкавици. Днес обаче заплахата е световна. Неслучайно напоследък “Енимал планет” призовава за по-отговорно екологично поведение чрез анимационно филмче, показващо летяща крава с реактивен двигател.
Положението все пак не е безнадеждно. Същите учени вече са намислили как да научат рогатите ни съграждани на етикет. Японците предложиха антиметанови хранителни добавки на нищо цена – 1 (един) долар дневно на крава. Други установиха, че резултатът се подобрява, ако кравата се храни само с люцерна и детелина. Глезеното по такъв начин добиче плътно се приближава до описания от Илф и Петров “златен телец”.
Предвид липсата на пари за Общата селскостопанска политика обаче това решение не изглежда никак, ама никак добро. Вместо това Комисията може просто да вземе и да забрани кравите. (Така както преди време забрани кривите краставици.) И между другото ще реши затрудненията на нашите кравари. “Няма крава – няма проблем!” Българският политически мир, бюджетът на ЕС и атлантическите айсберги ще бъдат спасени едновременно, с един удар на печата.
Но има и една опасност. Не само кравите страдат от конструктивни недостатъци. Какво ще правим с почитателите на Смилянски боб?
[1] “Cow Farts: Global Warmers Or A Load Of Hot Air?”, August 05 2005
1 коментар:
Тази статия е страхотна!!! И въпреки забележката на автора да "не се смеем" ми беше невъзможно да удържа смеха си ... В подкрепа на цитираното в началото, бих искала да допълня и с коментара на Айнщайн(по памет):"...за две неща мога да твърдя, че са безкрайни - човешката глупост и вселената.За второто не съм сигурен."
Публикуване на коментар