TV- жега

“Защо ревете като бяла мечка в топло време?”, Остап Бендер, “Златният телец”, стр.147, глава 12, псалм XIX…

Тези дни белите мечки на Илф и Петров се преселиха по редакциите на вестници и телевизии. Летните горещини станаха обществена дъвка номер едно и всеки един Бърбореков притеснено обсъди с общественото мнение новината, че през юли в България става горещо. Разкрит бе и неизбежният в случая заговор, а именно: някой злонамерено е довлякъл на буксир горещ въздух от Сахара до нашето родно небе, охранявано в този критичен момент от два и половина изтребителя Миг-29. Мнителното обществено мнение заподозря, че заговорът е поръчан и платен от същите Бърборековци, които след изчезването на птичия грип страдат от тежка криза в жанра (пак по Илф и Петров). Впрочем изгревът на слънцето също може да бъде снесен като заслужаваща първите пет минути (страници) новина. Засега обаче такава политика не е оправдана икономически, тъй като в българските селца все още върлуват излишно много петли, които вършат същата работа безотказно и преди всичко безплатно. (Може пък птичият грип да е замислен с цел да реши точно този проблем?)
Всъщност българските средства за масово видиотяване водят война срещу горещините всяко лято. Новото е, че от 01.01.2007 не са сами. Европейската комисия им оказва мощна психологическа подкрепа. Комисарят по здравеопазването Маркос Киприану, миналото лято напр. посъветва европейците да избягват продължителното излагане на слънце, да стоят на сянка в най-горещите часове и да носят шапки и слънчеви очила. Освен това Комисията препоръча родителите да не излагат децата си пряко на слънце, както и да не излизат навън между 11 и 15 ч.[1] Радващото е, че засега комисарите не смятат да разстрелват нарушителите с картечници, макар че не се знае. (Думата комисар поначало си звучи зловещо.)
Притеснителното е друго: такъв един комисар, който препоръчва стоенето на сянка в горещите часове, струва на бюджета на ЕС 223 614 € на година, а кацата не е без дъно. Великобритания, Германия, Швеция, Австрия и Нидерландия, които внасят в бюджета на ЕС повече, отколкото прибират от него, отдавна настояват за орязване на разходите и през 2005 г. едва кандисаха да подкрепят текущата финансова шестилетка. Въпреки доказаните умения на “Тройната коалиция” в “усвояването” на чужди пари, България също влезе в списъка на финансовите кръводарители на съюза.
Прочее ето един съвет за “оптимизиране” на съюзните разходи, които вече са и наши:
По уличките на малките градчета, примерно “Буенос” Айтос или Карнобат, все още препускат не неандерталци в малки черни камиони, а хлапета върху шарени колелета. По тротоарите на същите улички седят достопочтени баби и надзирават поведението на малките волни ездачи. При запитване всяка от въпросните баби може да предложи същите крути мерки спрямо слънцето и горещината. Засечка очакваме при избора на слънчеви очила, но за компенсация бабите крият други животоспасяващи съвети, напр.: “пийте вода, когато е горещо, но да не е ледена, че ще ви “пререже” или “при слънчево изгаряне се намажете с кисело мляко, ама с истинско кисело мляко!” Подобно на петлите и тези баби ще излязат на съюзния бюджет без пари. Ако ги предложим за европейски комисарки приносът на България към интеграцията ще бъде безценен. Впрочем някои от тях могат да свършат работа и на домашна почва: средната българска баба е лишена от зловещия чар на вечерния Юксел и няма да предизвиква остър пристъп на злоядство, докато гробовно чете новините за последните слънчеви изригвания.
[1] «Брюксел се бори срещу рака на кожата с драконовски мерки за етикетите върху лосионите”, "Новинар", 2007-07-11