“Война, пиратство, търговия света владеят с тройна власт”, Гьоте, “Фауст”
Преди двайсет години горният цитат обясняваше на мързеливите студенти природата на капитализма по-добре (или поне по-бързо) от дебелашкото съчинение на Карл Маркс. Става въпрос за английския капитализъм, в който вдъхновено вярват малки очилати доживотни министри. При него за да почнеш производство на тенджери, тигани и космически совалки първо трябва да ограбиш испански галеон с вече ограбено от индианците злато и/или да доставиш някой и друг негър за памучните плантации във Флорида.
Нашенският капитализъм съвестно се придържа към всевъзможните разбойнически правила, но него най-точно го описва народната приказка “Отсякоха топола - издялкаха вретено.”
Днешните студенти нямат време за Маркс и не знаят кой е Гьоте. Тяхното любопитство е по-прагматично. “Докога ще изтрае икономиката на грабежа и къде е моето място в схемата?”, питат те.
Науката за прехода[1] има мнение по въпроса. Поради липса на галеони със злато и/или лесни за уговаряне негри, капитализмът у нас започна с плячкосване на държавна собственост: пари в брой, материални и нематериални активи и изобщо всичко, което върви на битака. Грабежът, разбира се, не спира след края на “приватизацията”. (Някои произнасят думата по-скоро като “пиратизация”). Той не спира дори и след изтупването на хорските спестявания чрез театъра с банковата криза. Натрупаното имане все един ден свършва, но тогава почват кражбите от държавния бюджет, а такъв има всяка година. Съотношението “европейски цени – африкански заплати” в случая върши добра работа. Според видните транзитолози в този момент преходът приключва и влизаме във фазата на развито капиталистическо общество (да не се бърка с развитото социалистическо такова!). В последната фаза вече се крадат европейски пари, а простолюдието (колкото е останало от него) си поема въздух и заживява в народен капитализъм. Този злонамерен анализ обаче стъпва на марксисткото допускане, че трупането на капитал е “игра с нулева сума”, при която някой синковец, назначен за капиталист, забогатява точно с толкова, с колкото обедняват стотина други, останали извън списъка.
Тук плахо се прокрадва либералната надежда за “игра с положителна сума”, т.е. капитализмът носи богатство на всички, които не ги мързи да работят, макар и не по равно. Важното е активите да попаднат в “честни частни ръце”. Веднъж попаднали и впрегнали “бедний с иглата, учений с ума”, те почват да създават стойност и така българските, вече капиталистически, мотокари и компютри отново завладяват света, но този път правилния свят, по чиито фондови борси вложителите чакат на опашка, за да купят акции от “Бъзовина АД”. Засега обаче това е снимка от неопределеното бъдеще. Новобългарските милиардери (живи и мъртви) приличат на Хенри Форд толкова, колкото злополучната частушка “Ди-джей, разкарай ме оттука!” прилича на българска песен. Няма спомен някой от тези милиардери да е произвел поне едно копче.
Защото те работят по нова, революционна, политикономическа схема, а именно: “игра с отрицателна сума.” В случая богатството на един любител на бронзови тракийски наколенници отговаря на три пъти по толкова съсипано национално богатство. Виден покоен мултак се хвалеше, че дава хляб на 15 000 души. По принцип възможно, а и лесно осъществимо, стига за целта да затриеш примерно 30 или 40 000 работни места. (С което се и занимаваше “входно-изходната” икономика в романтичния период на прехода.)
Бетонирането на Черно море докара печалби в милиони. И съсипа активи за милиарди. Става въпрос не за зелена романтика без фактурна стойност, която умилява абитуриентски випуск 1982. Става въпрос за много, много изтървани пари. На Малдивските острови една нощувка струва петстотин долара. Край прекрасния някога залив на Слънчев бряг вече се намира и за пет. За сметка на това бюджетните (т.е. нашите) пари ще строят пречиствателни станции и трафопостове за частните термитници, кацнали върху нашия (по конституция) пясък.
Илюзията, че тази цена ще я плаща ЕС, е безпочвена. Прочутите европари не са толкова много: те не могат да надхвърлят 4% от БВП на страната-получател. (Митологията за бедна Ирландия, забогатяла от европари, пропуска да отбележи, че страната всъщност е забогатяла най-вече с американски капитал.) На това отгоре парите са и под условие, като това условие изключва батковци. Задължителната вноска в общата касичка обаче не е под условие, затова можем най-много да се надяваме един ден да изравним прихода с разхода. Прочутите еврофондове всъщност ще се сведат пак до наши пари, прехвърлени от единия бюджетен джоб в другия. Дали левият или десният джоб ще плати цената, примерно на магистрала “Тракия”, тя ще е една и съща - четворна. Затова народният капитализъм ще почака, а дотогава любознателните студенти могат да избират своето място сред участниците във следната достоверна случка край с. Черноморец от лятото на 2007 г.:
Нахакан подраслек потрошава с бясна скорост новия си “Мерцедес”, но някак успява да отърве кожата. Събралите се зяпачи шумно оплакват кончината на луксозната четириколка. В отговор на това хлапето равнодушно подмята: “Голям праз! Това ще струва на баща ми стотина метра магистрала...”
[1] Или транзитология на чист български
Преди двайсет години горният цитат обясняваше на мързеливите студенти природата на капитализма по-добре (или поне по-бързо) от дебелашкото съчинение на Карл Маркс. Става въпрос за английския капитализъм, в който вдъхновено вярват малки очилати доживотни министри. При него за да почнеш производство на тенджери, тигани и космически совалки първо трябва да ограбиш испански галеон с вече ограбено от индианците злато и/или да доставиш някой и друг негър за памучните плантации във Флорида.
Нашенският капитализъм съвестно се придържа към всевъзможните разбойнически правила, но него най-точно го описва народната приказка “Отсякоха топола - издялкаха вретено.”
Днешните студенти нямат време за Маркс и не знаят кой е Гьоте. Тяхното любопитство е по-прагматично. “Докога ще изтрае икономиката на грабежа и къде е моето място в схемата?”, питат те.
Науката за прехода[1] има мнение по въпроса. Поради липса на галеони със злато и/или лесни за уговаряне негри, капитализмът у нас започна с плячкосване на държавна собственост: пари в брой, материални и нематериални активи и изобщо всичко, което върви на битака. Грабежът, разбира се, не спира след края на “приватизацията”. (Някои произнасят думата по-скоро като “пиратизация”). Той не спира дори и след изтупването на хорските спестявания чрез театъра с банковата криза. Натрупаното имане все един ден свършва, но тогава почват кражбите от държавния бюджет, а такъв има всяка година. Съотношението “европейски цени – африкански заплати” в случая върши добра работа. Според видните транзитолози в този момент преходът приключва и влизаме във фазата на развито капиталистическо общество (да не се бърка с развитото социалистическо такова!). В последната фаза вече се крадат европейски пари, а простолюдието (колкото е останало от него) си поема въздух и заживява в народен капитализъм. Този злонамерен анализ обаче стъпва на марксисткото допускане, че трупането на капитал е “игра с нулева сума”, при която някой синковец, назначен за капиталист, забогатява точно с толкова, с колкото обедняват стотина други, останали извън списъка.
Тук плахо се прокрадва либералната надежда за “игра с положителна сума”, т.е. капитализмът носи богатство на всички, които не ги мързи да работят, макар и не по равно. Важното е активите да попаднат в “честни частни ръце”. Веднъж попаднали и впрегнали “бедний с иглата, учений с ума”, те почват да създават стойност и така българските, вече капиталистически, мотокари и компютри отново завладяват света, но този път правилния свят, по чиито фондови борси вложителите чакат на опашка, за да купят акции от “Бъзовина АД”. Засега обаче това е снимка от неопределеното бъдеще. Новобългарските милиардери (живи и мъртви) приличат на Хенри Форд толкова, колкото злополучната частушка “Ди-джей, разкарай ме оттука!” прилича на българска песен. Няма спомен някой от тези милиардери да е произвел поне едно копче.
Защото те работят по нова, революционна, политикономическа схема, а именно: “игра с отрицателна сума.” В случая богатството на един любител на бронзови тракийски наколенници отговаря на три пъти по толкова съсипано национално богатство. Виден покоен мултак се хвалеше, че дава хляб на 15 000 души. По принцип възможно, а и лесно осъществимо, стига за целта да затриеш примерно 30 или 40 000 работни места. (С което се и занимаваше “входно-изходната” икономика в романтичния период на прехода.)
Бетонирането на Черно море докара печалби в милиони. И съсипа активи за милиарди. Става въпрос не за зелена романтика без фактурна стойност, която умилява абитуриентски випуск 1982. Става въпрос за много, много изтървани пари. На Малдивските острови една нощувка струва петстотин долара. Край прекрасния някога залив на Слънчев бряг вече се намира и за пет. За сметка на това бюджетните (т.е. нашите) пари ще строят пречиствателни станции и трафопостове за частните термитници, кацнали върху нашия (по конституция) пясък.
Илюзията, че тази цена ще я плаща ЕС, е безпочвена. Прочутите европари не са толкова много: те не могат да надхвърлят 4% от БВП на страната-получател. (Митологията за бедна Ирландия, забогатяла от европари, пропуска да отбележи, че страната всъщност е забогатяла най-вече с американски капитал.) На това отгоре парите са и под условие, като това условие изключва батковци. Задължителната вноска в общата касичка обаче не е под условие, затова можем най-много да се надяваме един ден да изравним прихода с разхода. Прочутите еврофондове всъщност ще се сведат пак до наши пари, прехвърлени от единия бюджетен джоб в другия. Дали левият или десният джоб ще плати цената, примерно на магистрала “Тракия”, тя ще е една и съща - четворна. Затова народният капитализъм ще почака, а дотогава любознателните студенти могат да избират своето място сред участниците във следната достоверна случка край с. Черноморец от лятото на 2007 г.:
Нахакан подраслек потрошава с бясна скорост новия си “Мерцедес”, но някак успява да отърве кожата. Събралите се зяпачи шумно оплакват кончината на луксозната четириколка. В отговор на това хлапето равнодушно подмята: “Голям праз! Това ще струва на баща ми стотина метра магистрала...”
[1] Или транзитология на чист български
Няма коментари:
Публикуване на коментар