Проектът “Набуко”- сапунена опера за три гроша

“Набуко” ли? Това не е газопровод, това е опера”- Алексей Милер

Милер е прав, но у нас вече цял месец при думата “Набуко” никой не се сеща за Верди, още по-малко пък за Навухудоносор. Вместо това Първенецът на нацията си представя “Набуко” като част от “Голям шлем”, а Гранитната му гвардия погрешно заключава, че нейният любимец разбира от бридж. (Весела картинка: любимецът прави импас на Дама Каро, но Татяна Дончева изскача, уви, зад гърба му, а на всичкото отгоре опозицията е обявила “контра”.)
За радост недоразумението е дребно. Иде реч не за Седем Кари, а само за Четири Tръбопровода. Малко след като напредничавата общественост оплака с мастилени сълзи любимата си опера, долетя щастливата новина, че в начинанието има още хляб. До гладните турци, българи, румънци, унгарци и австрийци вече се нареди и германският олигополист "RWE", а предвид апетита на “Gaz de France”, намеренията изглеждат сериозни.
Изглежда, че ЕС най-после е на път да роди нещо като общ енергиен проект, тъй че енергийната зависимост от Русия да намалее. “Набуко” трябва да достави газ от Иран, Азербайджан, Казахстан, Туркменистан, Египет и Сирия и така да осигури една десета от цялото потребление на съюза. При начална цена 6 млрд.$ нищо няма да попречи на сговорната дружина да повдигне планината Кавказ от мястото й. Месец след сделката “Южен поток” България е за завиждане: тръба след тръба напират да прецапат през земята ни, а мафията вече пуска обяви: “Търся спешно брат или поне братовчед в Министерството на регионалното развитие, може и в това на енергетиката, а най-добре и в двете!”
Всичко това обаче е толкова хубаво, че ни подканя да изпеем Арията на съмнението:
Съмнение № 1: целият замисъл е на “OMV”, която иска да построи в Баумгартен гара-разпределителна (най-голямата в Европа) и оттам да снабдява всички наоколо. Срещу прилична печалба, естествено. Само че според договорката с австрийците "Газпром" ще участва с 50% в тази гара-разпределителна. За да мирясат двайсетте демократи на Орлов мост “OMV” развява знамето на енергийната независимост, след което пуска обратно “коварните” руснаци през прозореца. В отсъствието на кръчмаря сметката няма как да излезе. Добре де, и полунезависимостта е нещо. Още повече, че според директора в “OMV”Вернер Оли ”руският монополист не придобива никакви материални активи." Тогава какви активи придобива монополистът? Може би ще купи картини на Густав Климт и ще украси с тях стените на административната сграда.
Съмнение № 2: през май 2007 Путин убеди тарторите на Казахстан и Туркменистан да разширят газопроводите си, водещи до руската граница, вместо да се чудят как да заобиколят Русия през дъното на Каспийско море. “Газпром” смята да се включи в добива на газ и в работите по тръбите и освен това да купи почти всичкото количество, което изскочи в Узбекистан и Туркменистан. В Казахстан запасите са от 2 трил.куб.метра, но добивът засега не покрива дори и вътрешното потребление, защото липсва инфраструктура. Руснаците обаче ще я построят. На “OMV” и на Густав Климт, разбира се, нищо не им се губи. Просто газът ще дойде по “Южен поток”. Вече влязъл през прозореца, “Газпром” ще се покаже и през комина, а оркестърът ще изсвири Арията на свършените факти.
Съмнение № 3: по тръбата на “Набуко” все пак трябва да тече газ вместо да се разхождат мишки. Плановете предвиждат дебит от 25 млрд.куб.метра годишно, а мечтите – цели 31! Ако забравим за малко газа от Съмнение № 2, остават:
Азербайджан: там вече за трети път воденото от "BP" шарено братство се опитва да изцеди нещо от находището "Шах-Дениз". Ако братството се справи, добивът в най-добрия случай ще доближи 9 млрд.куб.метра годишно. Той трябва да стигне за самите азери, а и за съседите от Грузия, на които “Газпром” вече отказва да продава по съветски цени. Въпросът е какво ще остане.
Египет: фараоните са доволни, че вадят 33 млрд. Стигат им за домашни нужди и дори остават 5-6 млрд. за продан. Вероятно не за дълго, дори и да вярваме в глобалното затопляне. А тръбата навярно ще мине през Газа и през Голанските хълмове?
Сирия: там производството вече стига цели 9 млрд. годишно. При все това Башар Асад смята по-скоро да купува, отколкото да продава.
Иран: никой, нито в ЕК, нито на Орлов мост, не може да обясни защо предпочита да зависи от Иран, вместо от Русия. Вероятно защото аятоласите все още нямат атомна бомба. В момента обаче са твърде заети с направата й и биха продавали газ на всеки, който поиска. Бомбата също струва пари. Въпрос: трябва ли ЕС първо да обеси Салман Рушди за да стане сделката? (О, той сега е в Ню Йорк, трябва да се питат американците и изобщо става много сложно...)
Съмнение № 4: Ако "OMV" плете собствена кошничка в края на тръбата, турците от „Botas" правят същото в нейното начало. Тяхната цел не е просто транзитът. Те се виждат като прекупвачи, които събират на едно място няколко доставки, след което с едната ръка държат кранчето, а с другата любезно поднасят касичка. И не само това. Кранчето в ръката на Турция може да се превърне в камък, който да счупи стъклото на общия европейски дом, ако обитателите му все така отказват да я пуснат вътре. Да напомним: “Gaz de France” все още не е в играта, защото Франция не одобрява начина, по който преди сто години бъдещото трасе на “Набуко” е разчистено от арменци. Турция пък не одобрява френското неодобрение.
Съмнение № 5: въпреки пропагандата ЕС няма обща външна политика, а играта върху любимата на Бжежински “Голяма шахматна дъска” не се води с декларации, а например с топове. Особено при положение, че на дъската всъщност има няколко армии. Руският Бял Цар гледа да сложи ръка върху находищата поне в бившите съветски републики. За “Газпром” е по-лесно да купува и пренася газ от Централна Азия до Европа, вместо да мъчи собствените си кладенчета в дълбоко замразения Север. Започнатата още по съветско време мрежа и личните връзки с доживотните азиатски “бащи на нацията” улесняват задачата. Вярно е, че въпросните “бащи” не са съвсем щастливи от руския монопол и деликатно се оглеждат наоколо. Предишният президент на Туркменистан Ниязов подготви споразумение за доставки с китайците, но техният кон (или дракон) тепърва ще трябва да прескача не 4 квадрата, а 4000 км върху дъската. Китайците обаче умеят да правят както стопански, така и военнополитически сметки. Току виж наистина прескочили.
Другата солидна армия, тази на САЩ, е затънала в до върха на ботушите си в Ирак и Афганистан. Не е ясно как ще изглежда родината на Навухудоносор с нейните газови запаси когато американците се измъкнат оттам, особено ако го направят по чорапи. Кюрдският кон засега изглежда единственият, на който могат да заложат. Само че идеята за свободен Кюрдистан, особено пък кацнал на газов кръстопът, кара всички наоколо да се хванат за ножовете. Близостта на чеченците до възлов нефтопровод например вече им донесе две войни и голямо кръвопускане. В тази бъркотия Иран е доволен просто да държи в шах Американския Черен Президент с изтичащ мандат, докато се облажва от високите енергийни цени. Европейските пешки в това време още чакат офицера за свръзка и размишляват дали да го кръстят “външен министър на ЕС” или само да пратят телефонния му номер на Кисинджър. С други думи играта вече е в мителшпила, при който дори Веско Топалов трудно може да изчисли вариантите.
Възможен ли е “Набуко” при това положение? В момента никой не може да каже. Ще спечели ли България от него, ако се стигне дотам? Възможно е. Ще отслабне ли хватката на “Газпром” в Европа? Едва ли. Кога тогава да ръкопляскаме? Ами най-добре след падането на завесата. И за всеки случай можем да държим под ръка гнила ябълка.