Дълго време Словакия липсва на европейската картата. По времето на Кирил и Методий там се шири Велика Моравия, от която днес са останали шепа крепостни камъни. През 10.в. по границата й се настаняват изгонените от Симеон Велики маджари и през следващите 1000 години словаците са част от чужди империи: унгарска и австрийска. А между двете обсади на Виена турците плячкосват земите им в продължение на 150 години. През 1918 г. се ражда Чехословакия, но в братското съдружие с чехите словаците се чувстват някак като по-малки братя. Затова през Втората световна война приемат подарената им от Хитлер държава (не че могат да му откажат), а от 1993 г. най-после се управляват сами.
Доста неща в Братислава ни изглеждат познати. Езикът е близък до нашия и най-лесно се поръчва “пиво”. Питам в трамвая на сносен българо-руско-словашки къде да сляза за университета и дали водачът продава билети, а отговорът гласи, че има още две спирки и от билет няма нужда, понеже контрола не се очаква. Чувствам се почти у дома. Почти, защото трамваят е полупразен, топъл и чист като изблизан от стадо котки. Търкаля се през почти същите квартали. При социализма словаците живееха в държавни жилища срещу мизерен наем. След 1990 г. държавата побърза да продаде жилищата на обитателите им на също тъй мизерни цени. (У нас тази политика се води само спрямо граждани с имена Валентин Церовски или Гадар Хачикян). Сега панелните блокове са добре поддържани и между тях растат трева, храсти, дървета и дори катерушки. Пластмасовите торбички обаче не виреят. Така можеха да изглеждат днес “Люлин”, “Изгрев” или “Тракия” ако бяха случили на обитатели.
На улицата гладният гражданин може да си купи “горещо куче” срещу наши 60-70 стотинки. Предлагат също и “гореща котка” (hot cat), заредена с наденичка вместо с кренвирш. И наденичката, и кренвиршът са от месо. В Словакия това е по подразбиране, докато у нас е повод за рекламна гордост. Околовръстният на кренвирша хляб има вкус, който старите хора в България вече са забравили, а младите никога не са познавали. Там хлябът се прави от хлебна пшеница, а с фуражната се храни добитък. В България изглежда хлябът се пече от фуражно зърно, докато хлебното се изнася от фирмени обръчи.
Словаците обаче си нямат обръчи. Вместо това имат Владимир Мечиар, който до 1998 г. управляваше страната не съвсем либерално. Приказват, че подарил пивоварна на любимия си рок-певец срещу предизборни концерти, а също и че побийвал политическите противници. Не се знае кое е вярно. Все пак когато словаците пратиха Мечиар в опозиция за да не дразни ЕС, той им остави държава с полиция, съд и прокуратура, вместо с мутри. Наследените соцпредприятия (там остана цялата оръжейна промишленост на Чехословакия) бяха донякъде опазени и западните инвеститори се принудиха да ги купуват на почти пазарни цени. А “стратегическите активи”, напр. в инфраструктурата, държавата запази за себе си. Това май обяснява с какво Мечиар най-много дразнеше Запада, който иначе се скъса да хвали нашите приватизатори.
Обяснява и посоката, в която върви словашкото стопанство. А то върви от добре към още по-добре, с кратко колебание покрай чешката финансова криза през 1999 г. Словакия няма море, но има магически вековни гори, в които върлуват не “коалиционни партньори”, а джуджета. Сред тях стърчат приказни замъци, в които може би спят красавици. (Руси, каквито са повечето словачки.) Словаците обаче не развиват туризъм със специални отстъпки за принцове, нито въртят спекула с мезонети в покривите на замъците.
Вместо това просто работят, при това знаят как да използват чуждите пари. 38 % от тях са в промишлеността, вместо в недвижимите имоти. Заводите на Volkswagen, Peugeot-Citroen и Hyundai произвеждат 600000 леки коли годишно и заедно авточастите дават една трета от износа на страната. Петдесет местни предприятия снабдяват със суровини и полуфабрикати тези и останалите девет автомобилни завода в страните от Вишеградската четворка. Тук са обаче и Samsung и Sony, а металургията разчита не на Mital Steel, a на US Steel. Добавяме Whirlpool и разбираме защо в търговията с ЕС Словакия от три години има положителен баланс. Дефицитът идва от търговията с Китай и по-малките азиатски тигърчета, но с тях всеки има дефицит. Дефицитът с Русия също е ясен, но зависимостта от руските енергийни доставки изглежда не плаши никого.
Словашкото село, което не познава нашия ликвидационен тайфун, успява да изхрани страната и дори точи от бъчвите бяло вино, с което местните много се гордеят. (Честно казано, медовината е по-добра, особено когато се пие греяна през януари.)
Накратко, пет и половина милиона словаци днес произвеждат повече стоки и услуги от осем милиона българи (виж таблицата), плащат по-ниски цени, получават двойно по-високи доходи и се радват на тройно по-високо качество на живота. Брутният вътрешен продукт на човек в Братислава вече е един и половина пъти над средния в ЕС и градът е много по-добро място за емиграция отколкото, да речем, Лондон. Още повече, че Виена с нейните си дворци, музеи и валсове е на един час път. А за виенските сладкарници дори няма нужда да се ходи дотам. Те са пръснати навсякъде из Старе Место. Тортите са си същите, а цените са по-ниски. Вероятно затова хората по братиславските имат необичайните за нас спокойни погледи. Мнозина дори се усмихват.
Доста неща в Братислава ни изглеждат познати. Езикът е близък до нашия и най-лесно се поръчва “пиво”. Питам в трамвая на сносен българо-руско-словашки къде да сляза за университета и дали водачът продава билети, а отговорът гласи, че има още две спирки и от билет няма нужда, понеже контрола не се очаква. Чувствам се почти у дома. Почти, защото трамваят е полупразен, топъл и чист като изблизан от стадо котки. Търкаля се през почти същите квартали. При социализма словаците живееха в държавни жилища срещу мизерен наем. След 1990 г. държавата побърза да продаде жилищата на обитателите им на също тъй мизерни цени. (У нас тази политика се води само спрямо граждани с имена Валентин Церовски или Гадар Хачикян). Сега панелните блокове са добре поддържани и между тях растат трева, храсти, дървета и дори катерушки. Пластмасовите торбички обаче не виреят. Така можеха да изглеждат днес “Люлин”, “Изгрев” или “Тракия” ако бяха случили на обитатели.
На улицата гладният гражданин може да си купи “горещо куче” срещу наши 60-70 стотинки. Предлагат също и “гореща котка” (hot cat), заредена с наденичка вместо с кренвирш. И наденичката, и кренвиршът са от месо. В Словакия това е по подразбиране, докато у нас е повод за рекламна гордост. Околовръстният на кренвирша хляб има вкус, който старите хора в България вече са забравили, а младите никога не са познавали. Там хлябът се прави от хлебна пшеница, а с фуражната се храни добитък. В България изглежда хлябът се пече от фуражно зърно, докато хлебното се изнася от фирмени обръчи.
Словаците обаче си нямат обръчи. Вместо това имат Владимир Мечиар, който до 1998 г. управляваше страната не съвсем либерално. Приказват, че подарил пивоварна на любимия си рок-певец срещу предизборни концерти, а също и че побийвал политическите противници. Не се знае кое е вярно. Все пак когато словаците пратиха Мечиар в опозиция за да не дразни ЕС, той им остави държава с полиция, съд и прокуратура, вместо с мутри. Наследените соцпредприятия (там остана цялата оръжейна промишленост на Чехословакия) бяха донякъде опазени и западните инвеститори се принудиха да ги купуват на почти пазарни цени. А “стратегическите активи”, напр. в инфраструктурата, държавата запази за себе си. Това май обяснява с какво Мечиар най-много дразнеше Запада, който иначе се скъса да хвали нашите приватизатори.
Обяснява и посоката, в която върви словашкото стопанство. А то върви от добре към още по-добре, с кратко колебание покрай чешката финансова криза през 1999 г. Словакия няма море, но има магически вековни гори, в които върлуват не “коалиционни партньори”, а джуджета. Сред тях стърчат приказни замъци, в които може би спят красавици. (Руси, каквито са повечето словачки.) Словаците обаче не развиват туризъм със специални отстъпки за принцове, нито въртят спекула с мезонети в покривите на замъците.
Вместо това просто работят, при това знаят как да използват чуждите пари. 38 % от тях са в промишлеността, вместо в недвижимите имоти. Заводите на Volkswagen, Peugeot-Citroen и Hyundai произвеждат 600000 леки коли годишно и заедно авточастите дават една трета от износа на страната. Петдесет местни предприятия снабдяват със суровини и полуфабрикати тези и останалите девет автомобилни завода в страните от Вишеградската четворка. Тук са обаче и Samsung и Sony, а металургията разчита не на Mital Steel, a на US Steel. Добавяме Whirlpool и разбираме защо в търговията с ЕС Словакия от три години има положителен баланс. Дефицитът идва от търговията с Китай и по-малките азиатски тигърчета, но с тях всеки има дефицит. Дефицитът с Русия също е ясен, но зависимостта от руските енергийни доставки изглежда не плаши никого.
Словашкото село, което не познава нашия ликвидационен тайфун, успява да изхрани страната и дори точи от бъчвите бяло вино, с което местните много се гордеят. (Честно казано, медовината е по-добра, особено когато се пие греяна през януари.)
Накратко, пет и половина милиона словаци днес произвеждат повече стоки и услуги от осем милиона българи (виж таблицата), плащат по-ниски цени, получават двойно по-високи доходи и се радват на тройно по-високо качество на живота. Брутният вътрешен продукт на човек в Братислава вече е един и половина пъти над средния в ЕС и градът е много по-добро място за емиграция отколкото, да речем, Лондон. Още повече, че Виена с нейните си дворци, музеи и валсове е на един час път. А за виенските сладкарници дори няма нужда да се ходи дотам. Те са пръснати навсякъде из Старе Место. Тортите са си същите, а цените са по-ниски. Вероятно затова хората по братиславските имат необичайните за нас спокойни погледи. Мнозина дори се усмихват.
***
Скучни данни за стопанството на Словакия през 2007 г.:
БВП – 101,220 млрд. $
БВП на човек - 20,075 $
Безработица - 8%
Държавен дълг - 36.1% от БВП
Външен дълг - 31.5 млрд. $
Преки чуждестранни инвестиции от 2000 до 2006 вкл. – 16 млрд.$
БВП – 101,220 млрд. $
БВП на човек - 20,075 $
Безработица - 8%
Държавен дълг - 36.1% от БВП
Външен дълг - 31.5 млрд. $
Преки чуждестранни инвестиции от 2000 до 2006 вкл. – 16 млрд.$
Няма коментари:
Публикуване на коментар