Посещението на президента Путин в България отключи една веселяшка русофобска истерия. Сякаш “леденият самодържец” дойде у нас не за да договаря сделки (които можем да откажем), а за да вземе стотинките от шапката на слепия просяк пред “Александър Невски”. Самият доживотен Вожд на българския костовизъм, заподскача възмутено по улицата. Вероятно от яд, че преди години продаде “Нефтохим” на руснаците, вместо на себе си. Великани на словото и бездействието като Махариши от Миндя решиха да се самозапалят в знак на протест, но високите цени на бензина ги отказаха. Коварният руснак беше предвидил този ход и ги беше прецакал. Справедливият гняв се изля в огнени статии, които разтопиха леда по улиците на София и свършиха добра работа на Бате Бойков. Ето впрочем няколко забавни откъса от тях:
Путин е “...човекът, който за 8 години погреба всяка надежда за либерализирането на Русия и разруши основите на политическия живот там.”[1]
Както е известно, с шапка и без шапка Заекът все е виновен. Путин можеше да изнасили конситуцията, за да остане пожизнен президент. И щеше да е много виновен. Вместо това прочете прощално слово и спретна някакви избори, на които съвсем не по европейски се стисна и не даде нито 300 лева, нито дори три рублей за глас. Така излезе още по-виновен, защото купища предварително написани статии отидоха за тоалетна хартия. Иначе сред развалините на руския политически живот 75% от всички руснаци все още подкрепят човека, когото навремето сами си избраха. Руснаците обаче са глупави. Факт е, че не се смеят на Магаданските вицове в едно тъпичко наше забавно предаване (пърдон, ШОУ). Ние обаче се смеем на тези вицове, особено когато ни подскажат кога, затова пък не харесваме избраното от (някои от) нас недоразумение Гоце Седефчов. (Въпреки, че той е убеден в обратното.) Затова сме по-умни от руснаците, а политическият ни живот ухае на цветя и рози и чат-пат на метан.
“През ... неговото управление понятия като свобода на словото, на медиите ... загубиха всякакъв смисъл в Русия. Независимият от държавата бизнес бе заличен ..., а най-известният негов представител заточен за всеобщо назидание в Сибир.”
У нас не е тъй. У нас победилият с много и завинаги либерализъм гарантира както свободата НА словото, така и свободата ОТ словото. Вестниците си лаят, а далаверата си върви. Когато се увлекат прекалено, вестниците получават кренвирш, за да лаят по- лесно с пълна уста. Повечето от тях даже прескачат лаенето и направо си искат кренвирша, особено когато е от месо. Да добавим: известните представители на “независимият от държавата наш бизнес” или са под земята или са в президенството, понеже не могат да бъдат на двете места едновременно. Но в никакъв случай не са в Сибир. (Иска ни се, а?)
“...Безброй са провинциалните журналисти, правозащитници, еколози, чийто имена остават непознати на широката общественост, и които загиват незабелязано или се подлагат на гонения и изолация заради гражданските си позиции.”
Вероятно става въпрос за „Златна перла" или “Иракли”. А може би за нечия пета сватба. Всъщност загинали журналисти у нас няма. Засега. Но при шестата сватба ... със сигурност!
Но да вървим нататък. Според образцовите демократи в Русия господства
“... обвързана в зависимости от мафиотски тип олигархия.”
Правилно! Така е и у нас и очевидно така трябва да бъде. Тогава критиката идва не на място. Всъщност не, българската олигархия не е руско, а наше родно производство, но напоследък я облагородихме с внос от Лондон и Мадрид. Даже почти й сложихме корона и я закичихме с дворци и гори. (И с цял един планински връх, но благородният внос кой знае защо му се фръцна и го отказа.) Така че чувството ни за превъзходство над Путин е съвсем оправдано. Особено ако отбележим, че всъщност държавата на Путин си прибра обратно от руската мафия нефта и газа, които навремето Елцин й подари.
И стигаме до главното камъче в обувките на демократичните русомразци:
“...днешна Русия дължи своята мощ на два фактора. Единият - това е съществуващата от съветско време... армада от ядрени ракети.”
Така е. Русия днес има повече ракети от Пакистан, Франция, Индия и дори от Израел. И по-малко от САЩ. Впрочем ето нещо забавно: при разпада на СССР американците хвърлиха доста пот и пари, за да убедят Украйна, Казахстан и т.н. да предадат ракетите си на Русия като на единствен ядрен наследник. Иначе на територията на Украйна през 1990 г. се намираха 20% от всичкото ядрено оръжие на Земята. (Ах, тези лоши американци!) Спасението е руснаците да дадат ракетите си на следващия Илия Павлов, за да ги нареже на скрап в Змейово. Схемата вече е отработена. И ще се възцарят “вечна обич, вечна правда на света.” Въпросът е Путин да се навие. Що пък не?
“...Другият (фактор) е експлозивно растящата цена на енергосуровините, с които Русия все още разполага в несметни количества.”
Не е честно! “Енергосуровините”(егати думата) някак странно вървят в комплект не, да речем, с либералния Христо Ковачки, а с недотам либерални хора като Путин и крал Абдулах или султан Хасанал. (Пак пърдон, последните двама може и да са либерали; тях никой не ги стреля с огнено слово.) Трябва да се гласува нов природен закон, тъй щото нефтът, газът и лястовичите гнезда да се намират само в либералните демокрации, а в Сибир да извира само водка. (Самите руснаци също няма да възразят.) Струва си обаче да отбележим, че Путин закърпи държавата си преди още нефтът и газът да поскъпнат до небесата. А космическите цени му паднаха като подарък. Атентатът в Ню Йорк, войните в Афганистан и Ирак, на всичкото това Путин гледа отстрани. (Пак тези пусти американци!)
Путин е “...човекът, който за 8 години погреба всяка надежда за либерализирането на Русия и разруши основите на политическия живот там.”[1]
Както е известно, с шапка и без шапка Заекът все е виновен. Путин можеше да изнасили конситуцията, за да остане пожизнен президент. И щеше да е много виновен. Вместо това прочете прощално слово и спретна някакви избори, на които съвсем не по европейски се стисна и не даде нито 300 лева, нито дори три рублей за глас. Така излезе още по-виновен, защото купища предварително написани статии отидоха за тоалетна хартия. Иначе сред развалините на руския политически живот 75% от всички руснаци все още подкрепят човека, когото навремето сами си избраха. Руснаците обаче са глупави. Факт е, че не се смеят на Магаданските вицове в едно тъпичко наше забавно предаване (пърдон, ШОУ). Ние обаче се смеем на тези вицове, особено когато ни подскажат кога, затова пък не харесваме избраното от (някои от) нас недоразумение Гоце Седефчов. (Въпреки, че той е убеден в обратното.) Затова сме по-умни от руснаците, а политическият ни живот ухае на цветя и рози и чат-пат на метан.
“През ... неговото управление понятия като свобода на словото, на медиите ... загубиха всякакъв смисъл в Русия. Независимият от държавата бизнес бе заличен ..., а най-известният негов представител заточен за всеобщо назидание в Сибир.”
У нас не е тъй. У нас победилият с много и завинаги либерализъм гарантира както свободата НА словото, така и свободата ОТ словото. Вестниците си лаят, а далаверата си върви. Когато се увлекат прекалено, вестниците получават кренвирш, за да лаят по- лесно с пълна уста. Повечето от тях даже прескачат лаенето и направо си искат кренвирша, особено когато е от месо. Да добавим: известните представители на “независимият от държавата наш бизнес” или са под земята или са в президенството, понеже не могат да бъдат на двете места едновременно. Но в никакъв случай не са в Сибир. (Иска ни се, а?)
“...Безброй са провинциалните журналисти, правозащитници, еколози, чийто имена остават непознати на широката общественост, и които загиват незабелязано или се подлагат на гонения и изолация заради гражданските си позиции.”
Вероятно става въпрос за „Златна перла" или “Иракли”. А може би за нечия пета сватба. Всъщност загинали журналисти у нас няма. Засега. Но при шестата сватба ... със сигурност!
Но да вървим нататък. Според образцовите демократи в Русия господства
“... обвързана в зависимости от мафиотски тип олигархия.”
Правилно! Така е и у нас и очевидно така трябва да бъде. Тогава критиката идва не на място. Всъщност не, българската олигархия не е руско, а наше родно производство, но напоследък я облагородихме с внос от Лондон и Мадрид. Даже почти й сложихме корона и я закичихме с дворци и гори. (И с цял един планински връх, но благородният внос кой знае защо му се фръцна и го отказа.) Така че чувството ни за превъзходство над Путин е съвсем оправдано. Особено ако отбележим, че всъщност държавата на Путин си прибра обратно от руската мафия нефта и газа, които навремето Елцин й подари.
И стигаме до главното камъче в обувките на демократичните русомразци:
“...днешна Русия дължи своята мощ на два фактора. Единият - това е съществуващата от съветско време... армада от ядрени ракети.”
Така е. Русия днес има повече ракети от Пакистан, Франция, Индия и дори от Израел. И по-малко от САЩ. Впрочем ето нещо забавно: при разпада на СССР американците хвърлиха доста пот и пари, за да убедят Украйна, Казахстан и т.н. да предадат ракетите си на Русия като на единствен ядрен наследник. Иначе на територията на Украйна през 1990 г. се намираха 20% от всичкото ядрено оръжие на Земята. (Ах, тези лоши американци!) Спасението е руснаците да дадат ракетите си на следващия Илия Павлов, за да ги нареже на скрап в Змейово. Схемата вече е отработена. И ще се възцарят “вечна обич, вечна правда на света.” Въпросът е Путин да се навие. Що пък не?
“...Другият (фактор) е експлозивно растящата цена на енергосуровините, с които Русия все още разполага в несметни количества.”
Не е честно! “Енергосуровините”(егати думата) някак странно вървят в комплект не, да речем, с либералния Христо Ковачки, а с недотам либерални хора като Путин и крал Абдулах или султан Хасанал. (Пак пърдон, последните двама може и да са либерали; тях никой не ги стреля с огнено слово.) Трябва да се гласува нов природен закон, тъй щото нефтът, газът и лястовичите гнезда да се намират само в либералните демокрации, а в Сибир да извира само водка. (Самите руснаци също няма да възразят.) Струва си обаче да отбележим, че Путин закърпи държавата си преди още нефтът и газът да поскъпнат до небесата. А космическите цени му паднаха като подарък. Атентатът в Ню Йорк, войните в Афганистан и Ирак, на всичкото това Путин гледа отстрани. (Пак тези пусти американци!)
Не бива обаче да се сърдим на цените, пазарът е свято нещо, той си знае работата. Тъй че положението хем е либерално, хем е катастрофално: у нас който има крава, вече НЕ пие мляко, Путин обаче има нефт и газ и пие бърбън (понеже е в долари). Има и лошият навик да спира кранчето, когато “...украинци, поляци, грузинци и дори белоруси ... с измръзналите си гърбове” опитват да пооткраднат нещо от тръбите, които минават през дворовете им. Така че трябва да търсим начини да се отървем от енергийната зависимост, за не не се налага повече демократите да скачат по софийските улици в грипаво време.
На първо време време всеки демократ може да се въоръжи с въздълъг шиш, с който да претърси остатъчната българска природа за нефт. Земя като една човешка длан (вече и по-малка), но все някъде ще текне. Ако не текне, идва друга спасителна идея. Шведска фирма щяла да си отоплява сградата с човешка топлина. Съвсем демократично и напредничаво. У нас двадесетина демократични русофоби (на брой са горе-долу толкова) мога да се съберат пред портрета на Путин, да го изгледат лошо и да ревнат: “Ну, Путин, погоди!” Събраната енергия със сигурност ще стопли поне пет-шест дома за сираци.
[1] Милен Радев
На първо време време всеки демократ може да се въоръжи с въздълъг шиш, с който да претърси остатъчната българска природа за нефт. Земя като една човешка длан (вече и по-малка), но все някъде ще текне. Ако не текне, идва друга спасителна идея. Шведска фирма щяла да си отоплява сградата с човешка топлина. Съвсем демократично и напредничаво. У нас двадесетина демократични русофоби (на брой са горе-долу толкова) мога да се съберат пред портрета на Путин, да го изгледат лошо и да ревнат: “Ну, Путин, погоди!” Събраната енергия със сигурност ще стопли поне пет-шест дома за сираци.
[1] Милен Радев
Няма коментари:
Публикуване на коментар