Поколението под 25 години не знае, че бананът изигра важна роля за края на социализма. Десетилетия наред народната власт смяташе, че килограм банани за 3 лв. е най-добрият новогодишен подарък за лоялното народонаселение. Народонаселението обаче мечтаеше да си купува банани по всяко време. При това евтино. И при първа възможност най-подло избра капитализма. Сега пак има опасност жълтата радост да компрометира поредния правилен „цивилизационен избор”.
От началото на годината сме част от банановия пазар на ЕС, най-големия в света, граден тухличка по тухличка цели 14 години в условията на една доста глупава търговска война. И засега участието ни в този пазар пак бута цената в посока 3 лв. на килограм, а оттам до следващата „нежна революция” не е далече.
До 1993 г. съюзът няма единен бананов пазар. Вносът е 80% от цялото потребление и всяка страна управлява пазара си както намери за добре: в Италия, Португалия и Великобритания митата са високи, а плодовете идват от бивши колонии или политически клиенти. Франция пък пази пазара си главно за „собственото производство”. Случаят е деликатен: днес французите официално нямат колонии, а само „отвъдморски територии” в Тихия океан, повечето обрасли с бананови плантации. Местното население трябва да бъде глезено, за да не вземе да постави въпроса за политическа самостоятелност. Най-затворен е испанският пазар: снабдяването там става само от Канарските острови. До 1990 г. и гърците правят похвални опити да пазят с мита собствените банани от остров Крит, но накрая виждат, че не си струва. Затова пък на Белгия, Дания, Нидерландия, Ирландия и Люксембург им е безразлично откъде идват плодовете и облагат всичко само с договорените в ГАТТ 20% мито. А Германия си е осигурила безмитен внос още с Римския договор за ЕИО. Може би затова германците и досега по навик ядат най-много банани в Съюза – 11 кг на човек годишно.
Само че през 1993 г. разпоредбите за Вътрешния пазар влизат в сила, а той не позволява различни режими в търговията с банани, пък и не само с тях. Съветът на министрите налага общи пазарни правила, следвайки горе-долу предложенията на Франция, Испания, Португалия и Гърция. Правилата са в полза на домашното производство (колкото го има) и на вноса от страните производителки от Африка, Карибите и Тихия океан (групата АКТ). Същите получават безмитна квота от 860 хил. т. годишно, а за всички останали вносът на банани се облага с 30% в рамките на квота от 2.2 млн. т. годишно и с 250% извън нея. От тези правила печелят също и вносителите от страните, предложили правилата, един вид „политическа рента”. Вследствие на това тръгват масови съкращения и фалити в германски, нидерландски, белгийски и люксембургски фирми в полза главно на френски и британски вносители. Обезщетения не са предвидени и почва мърморене.
Най-прецакани обаче са потребителите в страните със свободен до 1993 г. пазар: те трябва да купуват по-некачествени банани на по-висока (до 40%) цена. В Германия за кратко време цените порастват с 20% и възмущението е неописуемо. Германските представители в съюза скачат против наредбата на Съвета на министрите, която според тях противоречи на задълженията по ГАТТ съгласно чл. 173 от договора за ЕО. Правната основа в случая е толкова неясна, че в течение на няколко години не спират препирните между Съда на ЕО и германските национални съдилища, защитаващи потребители и търговци.
Това все пак е нищо, в сравнение с външния спор между съюза и търговските му партньори, който се пренася в Световната търговска организация. Единният митнически режим на общността разпалва „бананова война” между ЕС, от една страна, и САЩ, Еквадор, Гватемала, Хондурас и Мексико от друга. САЩ участвуват не защото на север от Рио Гранде виреят банани, а защото централите на водещите световни доставчици, Chiquita Brands International, Fresh Del Monte Produce и Dole Food Company, са в САЩ, докато техните (и на техните доставчици) плантации са в страни извън групата АКТ, най-вече в Колумбия, Коста Рика, Никарагуа и Венецуела. Самата война през 1993 г. я започва тъкмо Chiquita Brands, която чрез американското правителство протестира пред СТО, че ЕС внася с предимство банани от бившите си колонии, към които има специално отношение. Организацията решава, че съюзът нарушава правилата на зоната за свободна търговия и го задължава да промени правилата, или да плати обезщетение. Съюзът обаче не се дава лесно. Чак през 2001 г. САЩ, Еквадор и ЕС се споразумяват при преговорите от „кръга Доха”.
Квотата за внос на „доларови банани” на първо време е увеличена на 2 653 000 тона, а ЕС се съгласява да премахне до 2006 г. сложното съчетание от квоти и мита и да го замени с една обща митническа тарифа. Началното предложение е за мито от €230/тон, което след отпора на организацията пада до €187/тон, заедно със запазване на безмитния достъп за бананите от АКТ. Всичко това е в сила от 2006 г.
За Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Гватемала, Хондурас, Панама, Никарагуа и Венецуела обаче и тези условия не са добри. Противно на очакванията през последните 18 месеца вносителите от АКТ продължават да избутват латиноамериканските производители от пазара на ЕС, който в новите условия увеличава обема си. За радост на потребителите пък, цените най-после тръгват надолу. Надолу вървят и печалбите на Chiquita, Dole, Fyffes и Fresh Del Monte, така че борбата в СТО продължава. Сега натискът е по посока вносно мито от €100 на тон и край на привилегиите за бившите колонии. Чии нерви са по-здрави предстои да видим.
Предстои да видим и къде европейските цени ще се срещнат с българските такива. Добре е срещата да стане някъде далеч под магическата цифра 3,00, че иначе ще трябва да се огледаме за следващия „Голям брат”.
От началото на годината сме част от банановия пазар на ЕС, най-големия в света, граден тухличка по тухличка цели 14 години в условията на една доста глупава търговска война. И засега участието ни в този пазар пак бута цената в посока 3 лв. на килограм, а оттам до следващата „нежна революция” не е далече.
До 1993 г. съюзът няма единен бананов пазар. Вносът е 80% от цялото потребление и всяка страна управлява пазара си както намери за добре: в Италия, Португалия и Великобритания митата са високи, а плодовете идват от бивши колонии или политически клиенти. Франция пък пази пазара си главно за „собственото производство”. Случаят е деликатен: днес французите официално нямат колонии, а само „отвъдморски територии” в Тихия океан, повечето обрасли с бананови плантации. Местното население трябва да бъде глезено, за да не вземе да постави въпроса за политическа самостоятелност. Най-затворен е испанският пазар: снабдяването там става само от Канарските острови. До 1990 г. и гърците правят похвални опити да пазят с мита собствените банани от остров Крит, но накрая виждат, че не си струва. Затова пък на Белгия, Дания, Нидерландия, Ирландия и Люксембург им е безразлично откъде идват плодовете и облагат всичко само с договорените в ГАТТ 20% мито. А Германия си е осигурила безмитен внос още с Римския договор за ЕИО. Може би затова германците и досега по навик ядат най-много банани в Съюза – 11 кг на човек годишно.
Само че през 1993 г. разпоредбите за Вътрешния пазар влизат в сила, а той не позволява различни режими в търговията с банани, пък и не само с тях. Съветът на министрите налага общи пазарни правила, следвайки горе-долу предложенията на Франция, Испания, Португалия и Гърция. Правилата са в полза на домашното производство (колкото го има) и на вноса от страните производителки от Африка, Карибите и Тихия океан (групата АКТ). Същите получават безмитна квота от 860 хил. т. годишно, а за всички останали вносът на банани се облага с 30% в рамките на квота от 2.2 млн. т. годишно и с 250% извън нея. От тези правила печелят също и вносителите от страните, предложили правилата, един вид „политическа рента”. Вследствие на това тръгват масови съкращения и фалити в германски, нидерландски, белгийски и люксембургски фирми в полза главно на френски и британски вносители. Обезщетения не са предвидени и почва мърморене.
Най-прецакани обаче са потребителите в страните със свободен до 1993 г. пазар: те трябва да купуват по-некачествени банани на по-висока (до 40%) цена. В Германия за кратко време цените порастват с 20% и възмущението е неописуемо. Германските представители в съюза скачат против наредбата на Съвета на министрите, която според тях противоречи на задълженията по ГАТТ съгласно чл. 173 от договора за ЕО. Правната основа в случая е толкова неясна, че в течение на няколко години не спират препирните между Съда на ЕО и германските национални съдилища, защитаващи потребители и търговци.
Това все пак е нищо, в сравнение с външния спор между съюза и търговските му партньори, който се пренася в Световната търговска организация. Единният митнически режим на общността разпалва „бананова война” между ЕС, от една страна, и САЩ, Еквадор, Гватемала, Хондурас и Мексико от друга. САЩ участвуват не защото на север от Рио Гранде виреят банани, а защото централите на водещите световни доставчици, Chiquita Brands International, Fresh Del Monte Produce и Dole Food Company, са в САЩ, докато техните (и на техните доставчици) плантации са в страни извън групата АКТ, най-вече в Колумбия, Коста Рика, Никарагуа и Венецуела. Самата война през 1993 г. я започва тъкмо Chiquita Brands, която чрез американското правителство протестира пред СТО, че ЕС внася с предимство банани от бившите си колонии, към които има специално отношение. Организацията решава, че съюзът нарушава правилата на зоната за свободна търговия и го задължава да промени правилата, или да плати обезщетение. Съюзът обаче не се дава лесно. Чак през 2001 г. САЩ, Еквадор и ЕС се споразумяват при преговорите от „кръга Доха”.
Квотата за внос на „доларови банани” на първо време е увеличена на 2 653 000 тона, а ЕС се съгласява да премахне до 2006 г. сложното съчетание от квоти и мита и да го замени с една обща митническа тарифа. Началното предложение е за мито от €230/тон, което след отпора на организацията пада до €187/тон, заедно със запазване на безмитния достъп за бананите от АКТ. Всичко това е в сила от 2006 г.
За Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Гватемала, Хондурас, Панама, Никарагуа и Венецуела обаче и тези условия не са добри. Противно на очакванията през последните 18 месеца вносителите от АКТ продължават да избутват латиноамериканските производители от пазара на ЕС, който в новите условия увеличава обема си. За радост на потребителите пък, цените най-после тръгват надолу. Надолу вървят и печалбите на Chiquita, Dole, Fyffes и Fresh Del Monte, така че борбата в СТО продължава. Сега натискът е по посока вносно мито от €100 на тон и край на привилегиите за бившите колонии. Чии нерви са по-здрави предстои да видим.
Предстои да видим и къде европейските цени ще се срещнат с българските такива. Добре е срещата да стане някъде далеч под магическата цифра 3,00, че иначе ще трябва да се огледаме за следващия „Голям брат”.
Миналия декември послучай посрещането на Новата 2007 година една известна търговска верига предложи интересни банани с червена кора и бяла сърцевина, на цена от 28 (!) лв. за килограм. Парвенютата, които са си купили престижната стока, сигурно са останали доволни. Тези банани са по-сладки, макар и по-нетрайни от тези, с които сме свикнали. Растат в диво състояние в Нигерия. От време на време някой местен жител влиза в джунглата с мачете в ръка и закарва няколко връзки на пазара. И остава много доволен, ако им вземе долар. Но както е казала Маргарет Тачър, няма справедлива и несправедлива цена.
(отпечатана във в-к "България плюс", http://bulgariaplus.info/bg/main.htm)
Няма коментари:
Публикуване на коментар