неделя, 3 юли 2016 г.

Контра(реформацията) в ЕС

Преди седмица бивш търговец на строителни работници обвини англичаните, че не се учат от историята. Тя, вярно, е „учителка на народите“, само дето наистина никой не иска да се учи от нея. (Търговците на роби, впрочем също.) Ако прочетем нещо от историята на Европа, повторенията ще ни изненадат. От 476 г. насетне все някой се опитва да обедини континента (или поне по-голямата и по-богатата част от него) с „кръв и желязо“: Юстиниан Велики, Карл Велики, Наполеон, Хитлер – само първите двама успяват донякъде, и не за дълго.
Римските папи опитват същото, но по техния си начин – с литургии. Обикновена борба за власт, но под песнопения за „Мир и християнска любов“. И когато Хайнрих IV се влачи на колене, за да измоли прошка от Григорий VII в Каноса, изглежда, че успяват. Само че две години по-късно Григорий напуска Рим на подскоци, а Хайнрих IV става знаме на Реформацията, макар и четири века по-късно. Все пак Мартин Лутер обира славата, но заслуга има и вироглавият Хенри VIII, който решава, че точно папата не бива да му се меси в брачния живот и за тази цел си прави собствена църква, която за по-сигурно сам оглавява. Папата, при липса на други възможности (войска), го анатемосва и отлъчва от църквата, която и без друго кралят е зарязал по собствено желание.
Колкото до самата Реформация: Европейците-северняци в един момент си поискват по-практична и по-евтина църква, след като между другото Юлий II ги оскубва порядъчно за строежа на „Св.Петър“ в Рим. Не им трябва посредник (комисионер!) в общуването с Бога. Не е нещо кой знае какво, но как се отстъпват власт и пари? Следва Контрареформация, а после Тридесетгодишна война и една трета от населението на тогавашните германски земи отива на небето преждевременно, за да разбере от първа ръка коя от спорещите страни има право. Стига се до Вестфалски мир, който тържествено оповестява очевидното: континентът е единен в едно – че не иска да се обединява. Католическата църква си запазва едно голямо парче от него и толкоз.
Сега е същото.
Брюкселските папи искат власт над континента, пеейки литургии за „Мир, пари и Кончита Вурст!“ В ход е новата Реформация. Еретици като Виктор Орбан оспорват единствено правата европейска вяра и непогрешимостта на папеса Меркел и верните й кардинали. Искат по-практичен и по-евтин Съюз. (Представете си, оспорват даже пола на Кончита Вурст!) Разривът между „европротестанти“ и „еврокатолици“ е такъв, че връщане няма. И пак идват вироглавите британци, които, подобно на Хенри 8., отказват някой друг да им определя размера на презервативите. Еврокатолиците са в ярост. Светотатство! Пак им отнемат власт и пари?! Официозните телевизии пеят контрареформационни литургии и анатемосват еретиците, при липса на други възможности. (Пак няма войска.) Англичаните пак са отлъчени, и пак - по собствено желание.
И какво ще стане?
Пак същото. Ще се пръкнат още европротестанти, англичаните ще потопят още някоя Велика Армада, ще последва Тридесетгодишна търговска война и една трета от населението на сегашните германски земи ще слезе от луксозните джипове, за да подкара таратайки втора употреба. (Откъдето и да го погледнеш, то си е пак смъртна присъда!) Нововестфалският мир накрая ще обяви, че на Вестфалския мир всичко си му е било наред и не е ясно за какво толкова е била литургията. Еврокатолическият съюз ще си запази парче от континента и толкоз. Вътре в него, по-големи еврокатолици от европапата, ще клечим на завет, ние, българите.
(A, Кончита Вурст междувременно ще се преименува на папеса Йоана II. „Ovum est!”)

Няма коментари: