понеделник, 31 октомври 2011 г.

Неделни мачове със спукана топка - 2



И тази неделя почва добре. Един добавен час + ярко слънце = локално затопляне. Ние обикновено обичаме глобалното такова, но точно днес температурите в София ни вълнуват повече отколкото тези в Тимбукту. И мачът е превъзходен, ако не броим това, че три топки попадат в неправилната врата, т.е. в нашата. Тръгваме да обърнем резултата, обаче... във въздуха се събират на едно място топката, моята глава и още една глава. Топката получава мозъчно сътресение, другата глава – цицина, а моята глава – аркада. Тече неприлично много кръв и оплесква неделята. Докато бандата си довършва забавлението, мен ме кърпят в “Пирогов”.
Следобедът с пукната глава е рядко празен. Футбол няма, има само весели статии относно петъчния (пореден) “люх” в синьо. Партиите довършват техните си мачове отпреди седмица, но няма кой знае какво за гледане. Али Баба и четирийсетте разбойници прилагат тактиката на ЦСКА: водят още от първото полувреме и сега само подават на противника спуканата топка за да се спъва в нея. Цветовете не пасват на картинката, но иначе си е същото. Нищо, политическият телевизор и без това е черно-бял. Почти не ми се сяда сред публиката, но днес пък няма навалица в избирателната секция. Правоверните “сини” цяла седмица обясняват как ще гласуват с отвращение. Аз не съм правоверен, не и от приватизацията на “Балкан” нататък. Съмнително е вече дали съм син - когато не съм бръснат минавам за дърт реакционер. Затова гласувам с безразличие. Победителят ми прилича на човек, не и на президент. Отсрещният победител пък на нищо не прилича - той е чиновник.
Мачовете в окръжните групи предлагат повече бърбън. Резултатите се обръщат през половин час. Забавното е, че в Сливен точно гениалният Плеш е забравил как се прави това. В Плевен “сините” отново драпат поне за 1:17, че иначе ще ги изнесат на носилка от терена. Напусто. Губят на нула “защото се опитват да играят футбол”, както би казал Мъри. Да бяха опитали с федербал тогава... Във Варна мачът свършва в полза на Бургас още преди седмица, когато става ясно, че и през следващите четири години варненци ще играят в по-долната (подземната) група.
Накрая Али Баба и разбойниците очаквано прибират де що има купи, а мен ме тегли възглавницата. В полусън чувам как новият президент тепърва щял да играе център-нападател. С този ръст? Впрочем, ако се качи на нечий гръб, може. Червеното зайче кълне, че съдията е купен (сериозно?) и заплашва, че ако мачът не се преиграе, ще си тръгне без шапка. Все едно слушам Батков. Впрочем зайчето няма що да се плаши. Както и да си тръгне, новата шапка вече му я кроят. И както и да му я скроят, все ще му е твърде голяма за ушите...

Няма коментари: