продължението продължава
Ляв крачол, надессс - но!
Това беше стереотипната реакция на любопитната рота при всяко тревожно мероприятие. А на мероприятията не им се видеше краят. През април се яви и ново двайсет - този път ротата трябваше да преодолява освен обичайния си мързел и стълбите на пет етажа, макар и в низходяща посока. Това усложнение депресира щатния натегач, главатаря на второ отделение Оти-Моти, още когато се пренасяха от конюшните в новото си луксозно свърталище.
"Нема да се включим в норматива при тревога..."-затюхка се той, респектиран от висините, които му предстоеше да овладее.
"Язък за норматива…"-въздъхнаха всички, които не бяха главатари и изчерпиха въпроса. От ляв крачол – в десен, както си му редът. Тревогите не ги занимаваха в момента, а предимствата на новата обител бяха вън от съмнение.
В конюшнята правилата на играта бяха джентълменски. Дневалните си дремваха по време на дежурство, но на собствен риск и не минаваше нощ без дежурният по район да загащи по някой. Загащването верижно влечеше след себе си нови дежурства, те се проспиваха по същия начин и тъй се получаваше зацикляне, от което фазаните с изявени креватни наклонности се измъкваха понякога чак след месец. Сега наличието на четири долни етажа, населени с къртици наклони рязко везните в полза на любопитната рота. Дежурният по район обитаваше първия етаж и щом тръгнеше да попълва сбирката си от скалпове, неизбежната в случая суматоха винаги стигаше до петия етаж преди него. Стълбището имаше добра акустика и както казва Конфуций: "Предупреден значи подготвен". Любопитната рота без да ще стана недосегаема. Самият Пинков високо оцени това обстоятелство - Великият Дух отдавна му беше обявил тотална война и непорядите валяха през ден. Да, новата бърлога си я биваше!...
В края на април обаче на вечерна проверка замириса партенката за поредната тревога. Любопитна рота взе да пухти и да се чеше по бодливите темета. Не че на някой му пукаше за норматива! Хайде сега! Норматив! Как пък не! Но когато сто души, насамарени с всевъзможни железа атакуват низходящо пет етажа стълби, метър и половина широки, става сложно… И всичко това на тъмно! Сега, в началото на пролетта, вече не беше кой знае каква печалба да си потрошиш крака. А не можем просто да вземем да осветим стълбището! Нали ония горе в небето само чакат знак да ни засипят с кюфтета?!
Впрочем защо трябва да се вземат нещата толкова навътре?! Я да спим, пък утре ще видим...
Въпросното утре настъпи още в четири часа, когато дневалният делово съобщи: "Тревога! Дигайте си трътките!" В стаята на Пинков фазаните останаха по леглата си, прозявайки се с досада. Както обикновено се бяха надявали да им се размине. Как пък нито една тревога досега не излезе фалшива! Тези врагове са абсолютни говеда, нито веднъж не ни разтревожиха в човешко време! Да вземе човек да ги намрази!
"Я някой да стане и да запали лампата в коридора, че да си намерим трандафорите..."- изсумтя в тъмното “Бабаневи”. Изявлението му прозвуча цинично, тъй като именно неговото легло беше най-близо да бутона.
"Не ви ли е срам бе, “Бабаневи”?!, възразиха съвсем на място останалите. "Като бързате толкова, станете и си запалете сами лампата!"
"Никой да не пали лампите!", понесе се в този миг злокобен фатмашки вой из коридора.
"Врабчо!", скочиха командосите. "Ей сега ще ни се натресе тука!"
Оръжейната вече преливаше от попържни и дрънчене на желязо. След като се провряха през центрофугата на вратата Пинков и компанията му хванаха напосоки по някой автомат и противогаз и се заизмъкваха навън. Зарязаха каските. Въпросните съоръжения, макар и зачислени само на двата кашишки взвода, без туй не достигаха, а и прогресивно намаляваха след всяко занятие по стрелба. Любопитковците ги смятаха за излишно допълнение към поначало претрупания тоалет и не пропускаха да им теглят по някой ритник в храстите. В случая всеки школник беше в правото си да смята, че тъкмо днес точно неговата каска я няма...
За двайсетина минути кажи-речи цялата рота успешно се смъкна долу на плаца. Взводовете се кротнаха по местата си и ротният вожд Тотев с облекчение изцеди потта от шапката си. Двайсет минути може и да са далеч от всеки норматив, но имаше роти, които гледаха на службата по-философски дори и от неговите мордари. От друга страна тази година точно любопитното племе беше камъчето в обувката на големия вожд, генерал Дъню. Генералът беше убеден, че добра разузнавателна рота е само маршируващата разузнавателна рота и за последната беше здравословно да липсва в сутрешния доклад за издънки.
Тотев понечи да изкатери петте етажа, за да се увери, че спалните и оръжейната са празни откъм съдържание. Ненадейно една висока, изгърбена фигура цъфна в тъмното. Полковник Гевреков, повелителят на всичката техника в школата, беше решил сам да свърши тази работа. Потта на ротния вожд отново изстина докато течеше обичайната за случая размяна на добри обноски. Е, Геврекът не беше чак от тези, дето ядат подчинените си сурови, но... капитан Боце нямаше желание също тъй и да го пекат на шиш.
Прочее полковникът пое към висините, а капитанът остана долу и захвана да рие с копито в асфалта. Минаха няколко трепетни минути. След тях още няколко, недотам трепетни. Боце Тотев пак си върна дишането и влезе на пръсти във входа, когато внезапен звек на желязо и залп от дърти псувни вързаха на възел опнатите му нерви. Врявата дойде нейде откъм третия етаж. Секунда-две тишина, след това тропот, бурна дискусия на два гласа и накрай дрънчене като от камара тенджери, срутена надолу по стълбите. Дрънченето се засили, две-три предполагаеми готварски пособия изскочиха от тъмното и с трясък се приземиха току в краката на сащисания капитан. Той вдигна една от тях. Каска, най-обикновена вехта каска, преживяла Втората световна война и зачислена на неговата рота...
Докато Тотев съобрази нещо, четирикрак тропот, идещ отгоре, върза цялото уравнение. Лъч от фенерче освети рядка сцена: запъхтян полковник с бойна псувня на уста теглеше зад себе си за ухото школник играещ товарно магаре. Окачени на различни места по тялото на последния висяха: три автомата, пет-шест противогаза, лека картечница, калъф с гранатомет, калъф без гранатомет, чанта с пълнители. Ръцете стискаха заинатено каишките на десетина каски. Изпод каската пък, която увенчаваше кубето му, две кротки очи излъчваха неописуемо докачение. Цялото явление можеше да се дефинира за по-кратко и като Оти-Моти. Същият той. На лявата му буза свежееше прясно ожулено петно. Такова липсваше по фасадата на полковника. Затова пък козирката на полковнишката фуражка беше пречупена през средата, а от шинела май липсваше копче (айде бе!). Едрозвездния вожд съскаше с патоса на прекипял чайник:
"Другарю капитан”, процеди той без да изпуска ухото на Оти-Моти, “последният школник от разузнавателна рота се изнася чак на двайсет и... двайсет и... Дайте насам светлината!.. Двайсет и седмата минута!... Такова безобразие!... Пригответе си обяснението пред генерала!... И се занимайте с държанието на това... на този... школник!"
И полковникът разтърси здравата ухото на Оти-Моти тъй, че от провесените по него железа се надигна оглушително дрънчене към небето, в което отчаяно скубеше брадата си пилотът на вражия бомбардировач. Всичката маскировка отиде на майната си. На Геврека обаче в момента хич не му пукаше за нея. Той се изплю на асфалта, размаза резултата с крак, повтори опита и скоропостижно се изнесе. Пътем го осени прозрението, че ако има на света нещо сто пъти по-тъпо от един школник, то това са рота школници. Но не всяка рота, а точно любопитната.
Зарязания от късмета и от началника си капитан се вторачи в несиметричното (заради разтегленото ухо) лице на Оти-Моти, като избираше къде да го фрасне. Работата бе ясна - добросъвестният фазан останал да досъбере зарязаното от другите мърлячи снаряжение, после се сблъскал в тъмното с устремения към висините Геврек и двамата образували общ геврек надолу по стълбището. В резултат на което мърлячите в понеделник след строевия преглед ще навъртят за здравето на генерал Дъню десетина обиколки на плаца в повече, начело с него, с капитан Тотев! Само че... лъжат се те, ако си мислят че правосъдие ще им се въздаде чак вдругиден! Нищо не пречи още сега да подобрим бойната и политическа подготовка...
При тази мисъл капитан Тотев тикна палци в колана си и се захили. Племето моментално се спече. То познаваше вожда си. А той се заклати напред-назад на токове и благо заповяда:"Ротаааа...Падни! Пълзешком-Напред!!!"
"Нема да се включим в норматива при тревога..."-затюхка се той, респектиран от висините, които му предстоеше да овладее.
"Язък за норматива…"-въздъхнаха всички, които не бяха главатари и изчерпиха въпроса. От ляв крачол – в десен, както си му редът. Тревогите не ги занимаваха в момента, а предимствата на новата обител бяха вън от съмнение.
В конюшнята правилата на играта бяха джентълменски. Дневалните си дремваха по време на дежурство, но на собствен риск и не минаваше нощ без дежурният по район да загащи по някой. Загащването верижно влечеше след себе си нови дежурства, те се проспиваха по същия начин и тъй се получаваше зацикляне, от което фазаните с изявени креватни наклонности се измъкваха понякога чак след месец. Сега наличието на четири долни етажа, населени с къртици наклони рязко везните в полза на любопитната рота. Дежурният по район обитаваше първия етаж и щом тръгнеше да попълва сбирката си от скалпове, неизбежната в случая суматоха винаги стигаше до петия етаж преди него. Стълбището имаше добра акустика и както казва Конфуций: "Предупреден значи подготвен". Любопитната рота без да ще стана недосегаема. Самият Пинков високо оцени това обстоятелство - Великият Дух отдавна му беше обявил тотална война и непорядите валяха през ден. Да, новата бърлога си я биваше!...
В края на април обаче на вечерна проверка замириса партенката за поредната тревога. Любопитна рота взе да пухти и да се чеше по бодливите темета. Не че на някой му пукаше за норматива! Хайде сега! Норматив! Как пък не! Но когато сто души, насамарени с всевъзможни железа атакуват низходящо пет етажа стълби, метър и половина широки, става сложно… И всичко това на тъмно! Сега, в началото на пролетта, вече не беше кой знае каква печалба да си потрошиш крака. А не можем просто да вземем да осветим стълбището! Нали ония горе в небето само чакат знак да ни засипят с кюфтета?!
Впрочем защо трябва да се вземат нещата толкова навътре?! Я да спим, пък утре ще видим...
Въпросното утре настъпи още в четири часа, когато дневалният делово съобщи: "Тревога! Дигайте си трътките!" В стаята на Пинков фазаните останаха по леглата си, прозявайки се с досада. Както обикновено се бяха надявали да им се размине. Как пък нито една тревога досега не излезе фалшива! Тези врагове са абсолютни говеда, нито веднъж не ни разтревожиха в човешко време! Да вземе човек да ги намрази!
"Я някой да стане и да запали лампата в коридора, че да си намерим трандафорите..."- изсумтя в тъмното “Бабаневи”. Изявлението му прозвуча цинично, тъй като именно неговото легло беше най-близо да бутона.
"Не ви ли е срам бе, “Бабаневи”?!, възразиха съвсем на място останалите. "Като бързате толкова, станете и си запалете сами лампата!"
"Никой да не пали лампите!", понесе се в този миг злокобен фатмашки вой из коридора.
"Врабчо!", скочиха командосите. "Ей сега ще ни се натресе тука!"
Оръжейната вече преливаше от попържни и дрънчене на желязо. След като се провряха през центрофугата на вратата Пинков и компанията му хванаха напосоки по някой автомат и противогаз и се заизмъкваха навън. Зарязаха каските. Въпросните съоръжения, макар и зачислени само на двата кашишки взвода, без туй не достигаха, а и прогресивно намаляваха след всяко занятие по стрелба. Любопитковците ги смятаха за излишно допълнение към поначало претрупания тоалет и не пропускаха да им теглят по някой ритник в храстите. В случая всеки школник беше в правото си да смята, че тъкмо днес точно неговата каска я няма...
За двайсетина минути кажи-речи цялата рота успешно се смъкна долу на плаца. Взводовете се кротнаха по местата си и ротният вожд Тотев с облекчение изцеди потта от шапката си. Двайсет минути може и да са далеч от всеки норматив, но имаше роти, които гледаха на службата по-философски дори и от неговите мордари. От друга страна тази година точно любопитното племе беше камъчето в обувката на големия вожд, генерал Дъню. Генералът беше убеден, че добра разузнавателна рота е само маршируващата разузнавателна рота и за последната беше здравословно да липсва в сутрешния доклад за издънки.
Тотев понечи да изкатери петте етажа, за да се увери, че спалните и оръжейната са празни откъм съдържание. Ненадейно една висока, изгърбена фигура цъфна в тъмното. Полковник Гевреков, повелителят на всичката техника в школата, беше решил сам да свърши тази работа. Потта на ротния вожд отново изстина докато течеше обичайната за случая размяна на добри обноски. Е, Геврекът не беше чак от тези, дето ядат подчинените си сурови, но... капитан Боце нямаше желание също тъй и да го пекат на шиш.
Прочее полковникът пое към висините, а капитанът остана долу и захвана да рие с копито в асфалта. Минаха няколко трепетни минути. След тях още няколко, недотам трепетни. Боце Тотев пак си върна дишането и влезе на пръсти във входа, когато внезапен звек на желязо и залп от дърти псувни вързаха на възел опнатите му нерви. Врявата дойде нейде откъм третия етаж. Секунда-две тишина, след това тропот, бурна дискусия на два гласа и накрай дрънчене като от камара тенджери, срутена надолу по стълбите. Дрънченето се засили, две-три предполагаеми готварски пособия изскочиха от тъмното и с трясък се приземиха току в краката на сащисания капитан. Той вдигна една от тях. Каска, най-обикновена вехта каска, преживяла Втората световна война и зачислена на неговата рота...
Докато Тотев съобрази нещо, четирикрак тропот, идещ отгоре, върза цялото уравнение. Лъч от фенерче освети рядка сцена: запъхтян полковник с бойна псувня на уста теглеше зад себе си за ухото школник играещ товарно магаре. Окачени на различни места по тялото на последния висяха: три автомата, пет-шест противогаза, лека картечница, калъф с гранатомет, калъф без гранатомет, чанта с пълнители. Ръцете стискаха заинатено каишките на десетина каски. Изпод каската пък, която увенчаваше кубето му, две кротки очи излъчваха неописуемо докачение. Цялото явление можеше да се дефинира за по-кратко и като Оти-Моти. Същият той. На лявата му буза свежееше прясно ожулено петно. Такова липсваше по фасадата на полковника. Затова пък козирката на полковнишката фуражка беше пречупена през средата, а от шинела май липсваше копче (айде бе!). Едрозвездния вожд съскаше с патоса на прекипял чайник:
"Другарю капитан”, процеди той без да изпуска ухото на Оти-Моти, “последният школник от разузнавателна рота се изнася чак на двайсет и... двайсет и... Дайте насам светлината!.. Двайсет и седмата минута!... Такова безобразие!... Пригответе си обяснението пред генерала!... И се занимайте с държанието на това... на този... школник!"
И полковникът разтърси здравата ухото на Оти-Моти тъй, че от провесените по него железа се надигна оглушително дрънчене към небето, в което отчаяно скубеше брадата си пилотът на вражия бомбардировач. Всичката маскировка отиде на майната си. На Геврека обаче в момента хич не му пукаше за нея. Той се изплю на асфалта, размаза резултата с крак, повтори опита и скоропостижно се изнесе. Пътем го осени прозрението, че ако има на света нещо сто пъти по-тъпо от един школник, то това са рота школници. Но не всяка рота, а точно любопитната.
Зарязания от късмета и от началника си капитан се вторачи в несиметричното (заради разтегленото ухо) лице на Оти-Моти, като избираше къде да го фрасне. Работата бе ясна - добросъвестният фазан останал да досъбере зарязаното от другите мърлячи снаряжение, после се сблъскал в тъмното с устремения към висините Геврек и двамата образували общ геврек надолу по стълбището. В резултат на което мърлячите в понеделник след строевия преглед ще навъртят за здравето на генерал Дъню десетина обиколки на плаца в повече, начело с него, с капитан Тотев! Само че... лъжат се те, ако си мислят че правосъдие ще им се въздаде чак вдругиден! Нищо не пречи още сега да подобрим бойната и политическа подготовка...
При тази мисъл капитан Тотев тикна палци в колана си и се захили. Племето моментално се спече. То познаваше вожда си. А той се заклати напред-назад на токове и благо заповяда:"Ротаааа...Падни! Пълзешком-Напред!!!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар