“Имам дупки в обувките...”- Бон Скот, AC/DC
юли, 2007
Лидия Шулева умее да прави самоубийствени изявления. При гласуването на заплатите на новите български евродепутати тя здраво нахока колегите си заради принудителното й мизерстване в Брюксел. "Попадала съм в ситуации, в които ставахме за смях, като ни попитаха колко ни е заплатата. Чудехме се как да отклоним въпросите", изплака тя. Не си струвало българските евродепутати да се срамуват от заплатите си само за да впечатлят “електората”.
Действително въпросните 600 евро, колкото и да обрастват с дневни, пътни, режийни за поддръжка на офиса, за издръжка на любовниците и роднините като “експерти” и т.н., трудно надскачат сумата от 28 000 евро месечно. В Брюксел това вероятно стига за кафе с кифличка сутрин и половин диетична стрида вечер. Верно срам! И то голям!
А защо се стигна дотам? Защото има такова правило и то не е измислено у нас. Депутатите в ЕП вземат толкова, колкото колегите им в националните събрания. Те от своя страна вземат толкова, колкото родните им финанси позволяват. Или по-точно, колкото успеят да откъснат от зъбите на родното им обществено мнение. За съжаление у нас общественото мнение е на особено мнение по въпроса.
Защото за 17 години преход България се срина на последно място по доходи в Европа. И за това трябва да благодарим не на заговора на световния империализъм и четирите годишни времена, а на нашето родно Народно събрание във ВСИЧКИТЕ му издания. То подкова нормативно прехода от командно-планово към пладнешки-разбойническо стопанство. Законите, които народните представители гласуват с по четири чужди карти между две засядания из баровете по жълтите павета, са изпипани в духа на българо-либералната философия: “Отсякохме топола – издялкахме вретено!” Промишлени предприятия бяха подарени чрез РМД-та, които Жан измисли, а Иван хареса. Заводи, солници, гаражи и банки отидоха в добрите ръце на добри хора. Някои от тях дори платиха в компенсаторки, а после продадоха подаръците за старо желязо. (Кой ще си играе да произвежда?) Авиокомпания “Балкан” кацна по корем. Едно правителство я подари, второто я доплати. Събранието вдигна рамене: “Няма лошо, в чуждите авиокомпании поне всички стюардеси са руси.” Тогава мили родни дечица с Лондонски вратовръзки креснаха: “Срам ни е от вас!” и дойдоха да покажат как се “приватизира”. “Изприватизираха” за своя сметка по един милиард от БТК и външния дълг, след което блажено измъркаха: “Вече от нищо не ни е срам...”
Така през грижливо изрязаната в държавния джоб дупка с активното депутатско безучастие изтекоха (официално) 27 милиарда. Е, как да има за заплати? За негова чест Петър Димитров (може би пак от срам) направи връзка между заплатите на депутати и пироговци, та спести на Събранието още един резил. И тъй като днес срамът е смъртоносна болест само в Япония и в Петокнижието на Дъглас Адамс, то не е зле нашите избраници да го прихващат по-често.
Лидия Шулева умее да прави самоубийствени изявления. При гласуването на заплатите на новите български евродепутати тя здраво нахока колегите си заради принудителното й мизерстване в Брюксел. "Попадала съм в ситуации, в които ставахме за смях, като ни попитаха колко ни е заплатата. Чудехме се как да отклоним въпросите", изплака тя. Не си струвало българските евродепутати да се срамуват от заплатите си само за да впечатлят “електората”.
Действително въпросните 600 евро, колкото и да обрастват с дневни, пътни, режийни за поддръжка на офиса, за издръжка на любовниците и роднините като “експерти” и т.н., трудно надскачат сумата от 28 000 евро месечно. В Брюксел това вероятно стига за кафе с кифличка сутрин и половин диетична стрида вечер. Верно срам! И то голям!
А защо се стигна дотам? Защото има такова правило и то не е измислено у нас. Депутатите в ЕП вземат толкова, колкото колегите им в националните събрания. Те от своя страна вземат толкова, колкото родните им финанси позволяват. Или по-точно, колкото успеят да откъснат от зъбите на родното им обществено мнение. За съжаление у нас общественото мнение е на особено мнение по въпроса.
Защото за 17 години преход България се срина на последно място по доходи в Европа. И за това трябва да благодарим не на заговора на световния империализъм и четирите годишни времена, а на нашето родно Народно събрание във ВСИЧКИТЕ му издания. То подкова нормативно прехода от командно-планово към пладнешки-разбойническо стопанство. Законите, които народните представители гласуват с по четири чужди карти между две засядания из баровете по жълтите павета, са изпипани в духа на българо-либералната философия: “Отсякохме топола – издялкахме вретено!” Промишлени предприятия бяха подарени чрез РМД-та, които Жан измисли, а Иван хареса. Заводи, солници, гаражи и банки отидоха в добрите ръце на добри хора. Някои от тях дори платиха в компенсаторки, а после продадоха подаръците за старо желязо. (Кой ще си играе да произвежда?) Авиокомпания “Балкан” кацна по корем. Едно правителство я подари, второто я доплати. Събранието вдигна рамене: “Няма лошо, в чуждите авиокомпании поне всички стюардеси са руси.” Тогава мили родни дечица с Лондонски вратовръзки креснаха: “Срам ни е от вас!” и дойдоха да покажат как се “приватизира”. “Изприватизираха” за своя сметка по един милиард от БТК и външния дълг, след което блажено измъркаха: “Вече от нищо не ни е срам...”
Така през грижливо изрязаната в държавния джоб дупка с активното депутатско безучастие изтекоха (официално) 27 милиарда. Е, как да има за заплати? За негова чест Петър Димитров (може би пак от срам) направи връзка между заплатите на депутати и пироговци, та спести на Събранието още един резил. И тъй като днес срамът е смъртоносна болест само в Япония и в Петокнижието на Дъглас Адамс, то не е зле нашите избраници да го прихващат по-често.
Няма коментари:
Публикуване на коментар