„Никой не дойде…

…да каже: човече, музиката ти е наистина гореща“ (“No one came”, “Fireball”)

Джон Лорд си замина в понеделник. И за цяло денонощие не дойде нито един вестникар да каже горните думи на изпроводяк. Кратко съобщение в „Новинар“, заменено набързо от далеч по-важното внушение: „Облечете се в кожа през сезон есен-зима“. „Жабешките“ дописници го нарекоха „пиянист“ и във вторник вечер продължаваха да твърдят, че „Концертът му в България се очаква да бъде уникално събитие за почитателите ...на артиста и всички ценители на непреходната стойностна музика“. Хлапетата, които чоплят културата по кафеено време в БНТ, нещо измънкаха във вторник сутрин в самия край на предаването, на фона на щедро отпуснати 5-6 секунди изпълнение на „Мързелив“. В понеделник същите хлапета дадоха цял час на някаква боядисана в жълто пикла да обяснява, че „пърформънсът“ трябва да убие изкуството, понеже на хората им е писнало, че всичко вече е казано и показано и са тръгнали на бунт срещу кутиите, в които са поставени.“ (Цитирам по памет.) По тази логика след Шопен или Лист не трябва да има повече музиканти, и добре, че Джон Лорд не го знаеше.

Няма да припомням кой е той. Всички, които през 1997 г. жертваха по една заплата да го чуят в опушения „Зимен дворец", знаят. Но ще припомня песен, която странно остава настрани, става ли дума за Джон Лорд и „Дийп Пърпъл“. От странно подценявания от самите тях албум „Кълбовидна мълния“. Чуйте най-добрите барабани на Иън Пейс, най-добрия бас на Роджър Гловър, най- добрия глас на Иън Гилън. Чуйте магическия преход от китарата на Ричи Блекмор към органа на Джон Лорд. Чуйте го пак! И го върнете още веднъж! Ще разберете колко ще ми липсва този музикант.

Имат късмет ангелите. Знам със сигурност, че концертът му ще бъде уникално събитие за почитателите … на непреходната стойностна музика там горе.