сряда, 23 юни 2010 г.

Въздушен мехур по мокър тапет

“ГДБОП се прояви - разби виртуална библиотека” - вестникарско заглавие от 22 юни 2010

Остап ... тихо ответил: “Людей, которые не читают газет, надо морально убивать на месте. Вам я оставляю жизнь только потому, что надеюсь вас перевоспитать.”- Илф и Петров, “Златният телец”


ГДБОП всъщност почти цитира Остап: “Хората, които четат “Читанка”, трябва да бъдат убивани на място. Ще ви оставим живота, макар да не се надяваме, че ще ви превъзпитаме...” Под това заявление се подписват (според mediapool) Асоциация (?) "Българска книга" (която мрази българската дума “сдружение”), Съюзът на преводачите в България (който го мързи да превежда на български) и редица издателски къщи (вероятно и апартаменти). Този път липсват “обичайните ощетени” американци, но то е защото наскоро “Замунда” беше ритуално обесена, както подобава на всеки карибски (но не и сомалийски) пират. Учителите ни по либерален капитализъм ще погалят Министъра за вътрешно ползване по бодливото теме: властта вече разгроми крадците на кокошки, на плажове и на външен дълг, та подгони и похитителите на “интелектуална собственост”.
Самото министерство брани със зъби и ритници въпросната собственост, но (подобно на кучето върху сеното) нито я цени, нито има намерение да я ползва. Иначе вече щеше да е прочело (може и в “Читанка”, от нас да мине) едно простичко откровение: “От всекиго трябва да се изисква - продължи кралят - това, което може да изпълни. Властта се крепи преди всичко на разума. Ако заповядаш на народа си да се хвърли в морето, той ще направи революция. Аз имам право да изисквам подчинение, защото моите заповеди са разумни.” (Екзюпери, “Малкият принц”)
Е, властта в наше село рядко се крепи на разума, но пък и ние, “пиратите”, не правим революции. Само изказваме едно също тъй ритуално (и плътско) пожелание и се измъкваме през винаги наличния запасен изход. Не подлежим на превъзпитание и сме неуловими като въздушен мехур по мокър тапет. С тази разлика, че в случая дори карфица не помага. Ако самите “ощетени и оскърбени” четяха малко повече, щяха да знаят защо не помага. Още преди четиридесет години Тофлер предупреди, че: а) притежанието на информация става по-важно от притежанието на материални блага и б) информацията не може да се опази от кражба по обичайните начини, защото може да се размножава безкрайно, без да губи стойността си. (Друг е въпросът с цената.) Ако някоя щастлива крава в село Мечка е притежание на местна баба, то след успешен нощен (или пладнешки) маньовър кравата (вече нещастна) става притежание на местен ром(ей). Според диалектиката кравата е единна по време и място – или е тук и сега или е там и после. Но ако някой ревнивец подари на обществеността филмче с гимнастиката на бившата си Адреналинка, то филмчето може да бъде единно по време, но множествено по място. В същото това време Адреналинката може и представа да си няма, че вече е лишена от “интелектуалната си собственост”. (Да не се бърка с девственост.)
Прочее, полза няма.
НИЕ пак ще четем. Ако решим, ще се глезим с книжка в ръката пред камината. Ако решим друго, ще се зверим в монитора на работното място, напук на шефа. Ще теглим музика от мрежата. Ако ни предложат почтена цена, ще плащаме. А когато AC/DC или Deep Purple пак минат насам, ще вземем дори пари назаем, но пак ще сме на стадиона.
ТЕ пак няма да четат. ТЕ пак ще лепят двайсетачки по задника на Азис и ще купуват книга само ако хартията е мека. И ГДБОП пак ще си заработва заплатата по лесния начин.
НИЕ обаче не дължим подчинение.

Послеслов: Повечето ми книги са на хартия, но все пак имам около 60 заглавия в електронен вариант. Който се интересува, скоро ще ги намери тук. Искайте и ще получите. Весело четене!

1 коментар:

Анонимен каза...

Страхотен текст, направи ми деня. Поздрави.