—Какво каза? — обърна се Юрайда към Швейк.
— Абе определихме си среща някъде при Филипи. Те, господата де, обикновено са педерасти.
Готвачът-окултист заяви, че само естетите са хомосексуалисти.
Някой предположи, че в България естетите са 350 хиляди. В това изглежда повярва внучето-чудо на столетната червена бабичка, което цъфна на поредното педерастко сборище и си хареса идеята за 350 хиляди гласа, които го правят кмет, а може би президент (или поне домоуправител). Самото внуче страда от множественост на личността: не изповядва естетически възгледи (носи се слух, че е обзаведено с наелектризираща съпруга), но е лице на лява партия с крайно дясна политика, чието дупе пък е подвързано с червени прашки...
Във всеки случай внучето спаси хляба на вестникари, телевизионери и дежурни либерали за служебно ползване, защото сборището клонеше към досада. Всяка година естетите тропат с краче и настояват: “Искаме да ни обичате!” Всяка година назадничавата общественост ръмжи: “Цунете си г..а!” (пак по Хашек) и споменава нещо за дърво неодялано. Покрай това дежурните либерали всяка година изкарват по някой хонорар с нравоучението, че демокрацията изисква разноцветният пол да бъде нежно гален по главата, а шляпането по дупето е позволено само по неговото изрично настояване. Тази година обаче назадничавата общественост бе забранена с наредба и избра дебелата сянка и студената бира, като заряза полицията да се пържи в самотно недоумение. “Криза в жанра!”, би казал Остап Бендер, но за късмет се появи българският Бил Клинтън.
Навремето оригиналът обеща достъп до армията за нейните най-страстни обожатели и взе, че стана президент. Превъзходна сметка с кръчмар: и в САЩ, и у нас президентът е главнокомандващ. Само че в българската армия има едва 35 хиляди щатни бройки – с двама-трима повече от Свещения легион на Тива, но все пак недостатъчно за всички 350 хиляди естети. От Съветската армия пък остана само паметникът. И като че ли това не стига, ами и Супермен кацна върху него минути по-рано и не остави никакво място за Супергей.
— Абе определихме си среща някъде при Филипи. Те, господата де, обикновено са педерасти.
Готвачът-окултист заяви, че само естетите са хомосексуалисти.
Някой предположи, че в България естетите са 350 хиляди. В това изглежда повярва внучето-чудо на столетната червена бабичка, което цъфна на поредното педерастко сборище и си хареса идеята за 350 хиляди гласа, които го правят кмет, а може би президент (или поне домоуправител). Самото внуче страда от множественост на личността: не изповядва естетически възгледи (носи се слух, че е обзаведено с наелектризираща съпруга), но е лице на лява партия с крайно дясна политика, чието дупе пък е подвързано с червени прашки...
Във всеки случай внучето спаси хляба на вестникари, телевизионери и дежурни либерали за служебно ползване, защото сборището клонеше към досада. Всяка година естетите тропат с краче и настояват: “Искаме да ни обичате!” Всяка година назадничавата общественост ръмжи: “Цунете си г..а!” (пак по Хашек) и споменава нещо за дърво неодялано. Покрай това дежурните либерали всяка година изкарват по някой хонорар с нравоучението, че демокрацията изисква разноцветният пол да бъде нежно гален по главата, а шляпането по дупето е позволено само по неговото изрично настояване. Тази година обаче назадничавата общественост бе забранена с наредба и избра дебелата сянка и студената бира, като заряза полицията да се пържи в самотно недоумение. “Криза в жанра!”, би казал Остап Бендер, но за късмет се появи българският Бил Клинтън.
Навремето оригиналът обеща достъп до армията за нейните най-страстни обожатели и взе, че стана президент. Превъзходна сметка с кръчмар: и в САЩ, и у нас президентът е главнокомандващ. Само че в българската армия има едва 35 хиляди щатни бройки – с двама-трима повече от Свещения легион на Тива, но все пак недостатъчно за всички 350 хиляди естети. От Съветската армия пък остана само паметникът. И като че ли това не стига, ами и Супермен кацна върху него минути по-рано и не остави никакво място за Супергей.
Няма коментари:
Публикуване на коментар