Лешояди в телевизионен буркан

“Що за буркан е това?”, попита Карлсон. “Какво държите в такива буркани? Кифлички ли?”

Не са кифлички. В нашите телевизионни буркани държим лешояди. Докато ровичкат новините, свързани с изгрева на Слънцето и залеза на Луната, те се озъртат с надежда за някакво, каквото и да е, нещастие, което да ги нахрани. Не подбират особено. Момиченце, което си играе с любимото пиленце, а после умира от птичи грип, може да ги храни поне два месеца. Нападение от смъртоносни краставици (кълнове, аспержи, ортопедични стелки?) може да спаси цял сезон, особено ако закъснеят наводненията в Бангладеш и скакалците край Рабат.

Все пак най-добре хранят родните трагедии. С тях всичко си идва на мястото. Вечерният Юксел винаги има вид като че ли ей сега ще набие някого, но след катастрофа със загинали хора поне може да обясни, че търси в навалицата причинителя на нещастието. Вечно кахърната домакиня на средна възраст Ани в такива случаи изглежда оплаква не отлетялата младост, а невинните жертви на... на лошата държава, разбира се. (Държавата винаги е лоша.) Протегналият шапка в очакване на някой предизборен лев Бърбореков пък е готов да протегне още една шапка “За Бог да прости!”, стига случаят да го отведе в Пловдив. И всички вкупом грабват микрофоните и облитат реанимации и опечалени близки с надеждата да разтеглят новините си до хонорар и половина. Нищо некрофилско, просто бизнес!

"Ах, какъв ужас! – потръпна Карлсон. – По-добре изхвърлете буркана или го заменете с друг, в който има кифлички, ще имате по-голяма полза.”