Американците накрая отстреляха Осама и едва ли някой ще жали за него. Щеше ни се да чуем от брадаткото интересни клюки за някой предишен президент и за някой предишен ръководител на ЦРУ, но може би самият Осама не е пожелал да говори и се е съгласил на изстрел в главата. Все е за предпочитане пред обесване, предшествано от тягостни часове, изпълнени с догадки дали наистина на небето чакат 70 девственици и как се угажда на такава навалица от неопитни жени, особено пък едновременно. Впрочем теорията за световния заговор обяви, че Осама е жив. Тя обаче твърди, че и Елвис е жив, само дето е отвлечен от извънземни. Даже не отвлечен, а тръгнал с тях доброволно. С Дъглас Адамс не можем да спорим, но внушението, че Осама е жив води към бяла зарешетена сграда с надпис: “Вход за вярващи в Дядо Мраз, яздещ летяща чиния.”
Все пак датата на убийството навява мисъл. Защото то “затисна” в новините друго едно убийство. На 30 април учителите по либерална демокрация затриха малкия син и трима от внуците на Кадафи. Тази “съпътстваща щета” може съвсем да оплеска либийската война. Чухме няколко официални опровержения, че целта на бомбардировките е Кадафи, за да излезе сега, че истинската цел всъщност са били трите недемократично настроени внучета. Видяхме бурна радост в Бенгази, подобна на веселието по палестинските улици на 11. септември. Липсваше само простодушната дебела арабска домакиня, раздаваща сладки за “Бог да прости!” Тогава обаче палестинската полиция се разтича и прибра веселяците, които някак неуместно празнуваха изтреблението на няколко хиляди чиновници в кулите-близнаци. Сега не се намери поне един почти умен бунтовнически главатар да пусне лицемерна декларация в смисъл: “Искрено жалим за невинната кръв, но той, Кадафи, е крив задето още се инати, нека се оттегли, за да няма нови жертви и т.н.” Моралните основания на войната се спихнаха добавъчно, заедно с мечтите на напредничавото човечество за чистички, високотехнологични, хирургически точни войни, подобни на уестърните от минало безвъзвратно време: всички стрелят, но само добрите улучват, а само лошите умират. При сегашния развой има опасност напредничавата публика да се почеше смутено, да преброи оставащите живи внуци и да се уплаши, че при такъв подбор на целите краят на войната е в погрешния край на макарона.
Може би това е наложило Осама да бъде похарчен още сега, а не в разгара на президентската кампания в САЩ. Ако е така, успехът е пълен. Покрай кончината на пенсионирания злодей светът забрави за Либия. Какво говорим, той забрави дори и за сватбената рокля на Кейт Пепеляшкова. Ако CNN не покаже нещо, то всъщност не се е случило...
Поради което е речено: “...вече по телевизията не даваха нищо, вместо това ... пускаха само малко лека музика.” (Дъглас Адамс, “Почти безобидна”)
Все пак датата на убийството навява мисъл. Защото то “затисна” в новините друго едно убийство. На 30 април учителите по либерална демокрация затриха малкия син и трима от внуците на Кадафи. Тази “съпътстваща щета” може съвсем да оплеска либийската война. Чухме няколко официални опровержения, че целта на бомбардировките е Кадафи, за да излезе сега, че истинската цел всъщност са били трите недемократично настроени внучета. Видяхме бурна радост в Бенгази, подобна на веселието по палестинските улици на 11. септември. Липсваше само простодушната дебела арабска домакиня, раздаваща сладки за “Бог да прости!” Тогава обаче палестинската полиция се разтича и прибра веселяците, които някак неуместно празнуваха изтреблението на няколко хиляди чиновници в кулите-близнаци. Сега не се намери поне един почти умен бунтовнически главатар да пусне лицемерна декларация в смисъл: “Искрено жалим за невинната кръв, но той, Кадафи, е крив задето още се инати, нека се оттегли, за да няма нови жертви и т.н.” Моралните основания на войната се спихнаха добавъчно, заедно с мечтите на напредничавото човечество за чистички, високотехнологични, хирургически точни войни, подобни на уестърните от минало безвъзвратно време: всички стрелят, но само добрите улучват, а само лошите умират. При сегашния развой има опасност напредничавата публика да се почеше смутено, да преброи оставащите живи внуци и да се уплаши, че при такъв подбор на целите краят на войната е в погрешния край на макарона.
Може би това е наложило Осама да бъде похарчен още сега, а не в разгара на президентската кампания в САЩ. Ако е така, успехът е пълен. Покрай кончината на пенсионирания злодей светът забрави за Либия. Какво говорим, той забрави дори и за сватбената рокля на Кейт Пепеляшкова. Ако CNN не покаже нещо, то всъщност не се е случило...
Поради което е речено: “...вече по телевизията не даваха нищо, вместо това ... пускаха само малко лека музика.” (Дъглас Адамс, “Почти безобидна”)
Няма коментари:
Публикуване на коментар