Пинковиада 4

продължение на последнoто продължение

Пияна войска-весела къща!

През онези години славната БНА се веселеше здравата. С малки, ама много малки изключения. Пинков например не потребяваше огнена вода, напук на масовото увлечение, и имаше основания да смята, че въпросната веселба не го засяга. Само че на това място не е важно какво смяташ. Защото...
...Живееше в ротата един дядо Тюф. От фазаните, които изкарваха и втората си година в школата като помощник взводни командири на наследниците си. Той именно връчи тържествено на Пинков първия в живота му въшкарник[1] в деня, в който времето спря да тече за срок от две години. За самия Тюф въпросните две години се изпълниха точно тогава, но това обстоятелство само по себе си не направи дядото свободен човек. Тюф, види се, зимно време предпочитал да се търкаля по топлите нарове в ареста, вместо да издирва из разкаляната плевенска прерия зловредните ракетни установки "Онест Джон", примерно. Дядо Добри[2] от своя страна не схващал търкалянето по наровете на ареста като действителна военна служба и не върнал веднага в цивилизацията Тюф. Голямото Уво на ветерана все още се търкаляше по пътищата, когато на Пинков се случи да застъпи дневален за трети или четвърти път.
Нощта се случи ноемврийска. От скука дневалният бе лъснал три пъти със сапун мозайката в коридора и вече подскачаше от студ във въшкарника си. Освен туй му се и спеше. Mеждувременно бе успял и да огладнее. А откъм двете спални помещения идеше на приливи дразнещия топъл полъх на сто спящи чифта почти измити крака. Блажени похърквания и още по-блажени попръдвания разваляха настроението на дневалния, който се главоблъскаше над система уравнения с няколко неизвестни, а именно: ако открие закътано топло местенце, където да положи череп през оставащите час и десет минути, то кога ще се появи за проверка дежурният по район и колко непоряда ще му струва загащването?
В този момент откъм стаичката на помощник-командирите се чу глъчка. Сред нестройни наздравици си проби път песен. Пееше дядо Тюф. Пееше химна на фазана.
"Януари, месец първи-ще се леят свински кърви!"
Пинков съвсем се натъжи. Какъв януари бе, какви кърви, още сме ноември, нямам и два месеца служба!...
"Февруари, месец малък-ще го глътнем като залък!", пееше безмилостно Тюф нататък.
Ще го глътнем... И после? С февруари стават пет месеца, а остават още седем. (Пинков броеше времето до Малкото Уво, което е Голяма Работа. За това, че след школата следват още дванайсет месеца служба, не му се мислеше. На никой не му се мислеше.)
Той се връцна в другия край на коридора, за да не слуша и да не се ядосва. Седна намусен върху стелажа с обувки в нарушение на Устава за караулна служба и се помъчи да си спомни как изглеждат чифт големи цици. Нищо не можа си спомни. А в стаичката веселбата продължаваше. Както я караха, старите фазани бяха решили да осъмват. Само дето дядо Тюф вече трудно уцелваше мелодията. Взеха да му се губят цели парчета от куплетите и той тръгна да импровизира. Колкото и да се напрягаше обаче Пинков не успя да схване нищо, защото нововъведенията бяха извън сферата на членоразделното.
По едно време гръмнаха смехове, чу се някакво стържене, настана тупурдия. "Тия хора нямат страх от дежурния по школа...", умозаключи Пинков, след което с неудоволствие чу обозначението си.
"Днь' валлллния! Днь' валлллния!", дереше се Тюф, "Днь' валлллния скоро бързо тука!"
Дневалният побърза да цъфне на вратата.
"Ти л' си днь'вален, бе деректореее?!", посрещна го разкандилкан дядо Тюф. "Що н' идваш кат' викам, а?!"
Той замахна с чехъл срещу навалицата от Пинковци срещу себе си за да цапне някой от тях по фасадата, не улучи, залитна напред, тресна стената с глава, срути се върху прилежащото легло и откърти.
Едва сега Пинков свари да огледа бърлогата. Дядо Тюф не беше единственият отсъствуващ. В едно от леглата отдавна вече къртеше фазанът на парашутистите Мишо Маус, а по възглавницата и на пода личаха остатъците от вечерята му, която не бе изтърпяла компанията на половин литър гроздомицин и бе потърсила пътя обратно навън. Печката зееше с отворена вратичка, по пода бе разсипана пепел, търкаляха се и въглени, някои от които живи. Балатумът на няколко места вече пушеше.
"Пинков, бързо докарай вода с кофата, че ще се подпалим!", нареди Пацо, Пинковият малък вожд, който още се държеше на крака. "После вземи парцал и почисти всичко тука..."
Оказа се, че отчаяният от битието си Тюф накрая взел да търси Увото си в печката, след като претърсил всички други местенца. "Дано изпукате, пияндета с пияндета!", кълнеше в себе си Пинков, докато търкаше пода с парцала. "От половин час вече да съм си в леглото..."
Пияндетата обаче вместо да намаляват съгласно тези клетви, взеха да се размножават застрашително. Школата стана опасно за живота място. Една нощ дежурен шапкар си се шматкал около блока на едрокалибрените кюнци[3]; небрежно метната през прозореца бутилка "Слънчев удар" за малко не му отнесла шапката. Блокът си плати за удоволствието с неколкодневна трамбовка в обедната почивка, но от това летящите през прозорците шишета не намаляха.
На една вечерна проверка “Бабаневи” се яви в необичайно лъчист вид. Очите му искряха като на котарак в любовен период. Остатъците от разум обаче не му позволиха да отвори уста и да даде обяснение за приповдигнатия си вид. Чак когато Пацо прочете името му, той изръмжа кратко "‘з!" и отново хлопна ченето си. "Пфуй!", задави се Маями от зловонието, което го връхлетя. "Гроздова! Къде я намерихте, бе?" “Бабаневи” не отговори. Не че изобщо го бе чул. Той само си съзерцаваше света нейде изотгоре и отстрани и беше щастлив.
Стърчащият край него Фешо Фъфеш обаче се притесни. Той се вторачи в отблясъците от електрическа светлина по сияйните Бабаневи ликове и се отмести малко. В това време започна химнът и всички се спекоха "Мирно". “Бабаневи” също се помъчи да се спече, но вместо туй се заклати лекичко напред-назад. "Фай се!", подвикна тихо Фъфеш, който първи усети опасността. Късно! Изригна фонтан и оля всички околовръст. "Да не сте мръднали!", просъска зловещо в тъмнината цъфналият точно навреме и на място Пацо и пресече в зародиш всички псувни. "Дежурният гледа насам! И ги дръжте тия да не паднат..."
"Този мордар и яде, и пие в множествено число!", мислеше си Пинков с отвращение, докато переше преди лягане левия си крачол. А самият мордар вече доволно къртеше с облекчени стомах и душевност. Пацо не бе сметнал за необходимо да му тресне дори и един непоряд, навярно заради собствени сантиментални спомени. "Иди че го разбери тоя регламент!", чудеше се Пинков. "На мене Великият дух ми праска непоряди, само щото като марширувам гледам в краката на фазаните пред мене... " Впрочем относно регламента Пинков тепърва щеше да се чуди. И по някакво съвпадение- пак във връзка със “Бабаневи”.
То се случи през една от редките свободни съботи. Противно на обичая взводът не застъпваше следобед наряд, нито пък генерал Дъню бе измислил някаква бригада за почивните дни. Дори Уили Врабецът бе забравил, че паркетът има нужда от циклене. (Трябва да е болен този фатмак, да забрави такова нещо!…) Както и да е. На обед в столовата се събра едва половината рота. Другите имаха свиждане оттатък оградата и си прекарваха времето царски- дъвчеха луканки и печени пилета и пощипваха тайно малкото останали верни гаджета. Хилавите остатъци от Пинковия взвод също си прекарваха царски в компанията на двойни дажби КСП и ОВЗБ. “Бабаневи” ликвидира набързо по три порции от двете, отпусна с три пръста колана и се заозърта в очакване на нови небесни дарове. Нанюхваше ги той, тези дарове.
Действително, само след десетина минути откъм портала се зададоха несъразмерните фигури на Маями Пич и Паничков, нарамили кашони с провизии. Маями Пич обаче нещо сквернословеше под нос относително дежурния на КПП-то.
"Конфискуваха му ракията!", обясни лошите обноски Паничков. "Со все краставичките! Да се скъсаш от яд..."
Пинков, който се навърташе околовръст, остана равнодушен към новината, но шапките на Фешо Фъфеш и на “Бабаневи” се надигнаха от ужас и възмущение. Кой? Как?? Защо бе???
Техническа грешка, обясни все още нацупен Маями Пич. Външно не личало, че в бурканите с кисели краставички имало ракия вместо саламура. Питието и мезето били единни по време и място, както си му е редът. Дежурният фатмак обаче докато проверявал колета, го изтървал на пода, един от бурканите се счупил и работата се размирисала.
"Нарочно го счупи, фатмакът му фатмак!", плюеше кабарчета Маями. "И ми прибра другите три буркана... Довечера в КаПеПето ще има иху-хаха!..."
"Не се тюхкай, Маями, и аз имам питие в моя кашон!", реши чак сега да го успокои Паничков, мятайки за всеки случай поглед назад към лобното място на бурканите.
"Айде бе!", изказаха гласно съмненията си тримата.
"Не ме карайте сега да го вадя насред плаца!", възрази Паничков. "Давайте по-добре да се изнасяме към класната стая преди да са ни накацали другите от взвода! Мамбото не е много и няма да стигне за всички..."
За четиримата обаче стигна и остана. Паничков, Маями Пич и Пинков опапаха единия кашон, пряко сили. “Бабаневи” сам видя дъното на другия, поглади се по корема и промълви замечтано:
"Да имаше сега клечки за зъби..." После погледна любовно огнената вода. Бяха решили първо да ядат, после да пият и накрая да пеят. На Паничков обаче му дойде наум нещо друго. Той се приповдигна на лакът, зарови нос в кашона, на чието дъно сиротееше една торба с курабийки и подхвърли небрежно:
"Абе “Бабаневи”, на бас че не можете да изядете и тези курабии! На шише водка... На ей това шише водка!"
“Бабаневи” оцъкли очи.
"Стига глупости бе хей, Паничков!", викна вместо него Маями. "Да ги умориш ли искаш хората?"
Маями Пич всъщност здравата се изплаши, че питието ще изчезне без остатък в същата черна дупка, в която вече изчезнаха кашонът с деликатеси и няколкото чинии зрял фасул и сини сливи.
"Стой мирен, бе Маями!", скара се Паничков, който сам не можеше да си обясни нелепото си хрумване, но и не щеше да свири "Отбой!" "Те ще почерпят, ако спечелят! Ако могат..."
Иска се смелост да се усъмниш в ящните способности на “Бабаневи”, но след всичко дотук усвоено дори и той самият се позачуди. И се чуди известно време.
"А че можем ли да си пийваме по малко вода от време на време?"
"Колкото щете!", разреши великодушно Паничков и бучна шишето "Столичная" в центъра на събитията. Преброиха курабиите- излязоха около трийсет. “Бабаневи” въздъхна издълбоко, захапа първата от тях и задъвка...
Развръзката настъпи някъде към петнадесетата поред курабийка. “Бабаневи” се бореше отчаяно, но мъжки. Публиката гледаше тъпо как наоколо хвърчат трохи и се лее юнашка пот и бе захванала да се отегчава. В този момент вратата се тресна яко и в стаята връхлетя Великият Дух. Имаше вид на човек, който търси нещо друго на друго място и по друго време. Огледа се без да вижда и измърмори нещо под носа си. Изведнъж погледът му се фокусира върху Пинков. Духът трепна и кресна машинално:
"Пинков, пак ли ти бе?! Пет непоряда по служба!"
След което изхвърча навън за да намери това, което не знаеше че търси.
Потърпевшият само успя да примигне и застина с отворена уста.
"Пинков, пак ли ти бе?!", изцвили Маями Пич, хвана се за корема и се затресе от смях.
"Пет непоряда... хи-хи-хи!", разкикоти се и Паничков, хвана се за корема, тръшна се на пода и зарита с крака във въздуха. “Бабаневи” издаде някакви неопределени звуци и също се хвана за корема. Единствен Пинков остана неподвижен, като не броим това, че все пак успя да хлопне ченето си. Потече една мъчителна минута, през която мозъкът му не щеше да има нищо общо с шантавия свят наоколо.
После съзнанието му се проясни и той смътно усети, че нещо не е наред. Сред хваналата се за коремите, тресяща се на пода маса, само двама души се смееха, и то здравата. “Бабаневи” не се смееше. "Бързо лекар!", подскочи Пинков, след като погледа му се избистри докрай.
Близо седмица след това Пинков подслуша неволно разговора между двама къртици[4].
"...Хванал се на бас, любопитният му кашик, че ще изяде наведнъж шейсет толумбички!", разправяше единият. "Шейсет, разбираш ли?"
"И какво, изял ли ги?", запита другият.
"Всичките! Без остатък! И веднага го тикнали в лазарета, тариката неден! Сега се търкаля в легълцето и си цица чайче. ОВеЗаБе-то му го носят на крака. Намазал две седмици болнично лечение...", въздъхна завистливо къртикът. "А зевзеците от взвода му пък го кръстили Толумбов..."
"Абе не бяха толумбички, ами курабийки", поиска му се на Пинков да ги прекъсне. "И не бяха шейсет, ами трийсет! И няма никакъв Толумбов, “Бабаневи” си е “Бабаневи”, за какво му е друго партизанско име..." Това му се искаше на Пинков да каже, но махна с ръка и се отказа. Тези измислици не бяха толкоз важни. Виж това, че “Бабаневи” в момента се търкаляха в чисти болнични чаршафи, си беше самата тъжна истина. Тъжна поне от гледна точка на Пинков, който изпухтя кисело и се запъти към петия си, последен непоряд...

[2] Джуров
[3] артилеристи (поне два пъти по-едри от танкистите, това се казва подбор!)
[4] сиреч сапьори; които оживеят, са печени момчета