“Хубаво е, че не мрънкате за пари" – каза Б. Б. на Пернишкия университет
“Както виждам, образователното дело е получило царски дар — над петдесет милиона долара — казах аз.
"По този случай — каза Джеф — може да се отвори нова колода карти...” – О.Хенри, “Катедра по филантроматематика”
Подобно на Флоресвил, и в Перник всичко влезе в ред, и то (подозрително) бързо. Над главния вход бе изсечен надпис: „Световен (т.е. Европейски) университет”. Вярно, Питърс и Тъкър не са настоятели и собственици, но със сигурност са вдъхновители, а имената на истинските настоятели отсъстват от надписа по причини на вродена скромност. Поради временната липса на метро, с експреса (но не от Тъксън, а само от София) пристигнаха професорите. Вече не млади, всичките очилати, всичките белокоси, но все тъй раздвоени между благородната амбиция и глада, водени от легендарния привърженик на ръчното сметало и демокрацията, проф.Константинов.
Наистина, на призива досега са се отзовали само 63 студенти, но от тях също се очаква да обърнат Перник с хастара навън и да го превърнат в Харвард. Предвид численото си превъзходство, професорите най-вероятно ще обезоръжат студентите и ще ги натикат в класните стаи далеч преди да изтекат изискуемите от О.Хенри две седмици. (Студентските подкрепления от Турция, Нигерия, Камерун, Саудитска Арабия и другите европейски страни засега са в режим на изчакване по визови съображения.) И да се позовем пак на Джеф Питърс - сигурно е, че Перник ще процъфти, както е сигурно, че ще се открият и доста повече от две нови кръчми, стрелбище и заложна къща. Вярно, едно е да правиш университет с 25 хиляди долара, а друго с 20 милиона лева, но както е доказано от "Питърс & Тъкър" ООД, “когато се постави на търговска основа, филантропията е изкуство, от чиито блага се ползува не само този, който взима, но и този, който дава.” Редно е един път и сметките на проф. Константинов да излязат.
По-важното, обаче, е, че ще излязат и сметките на държавата. Държавните университети само мрънкат за пари. Особено напоследък. Още при царуването на проф. Биолчев Софийският университет издигна мрънкането в ранг официална политика. Между две командировки до Антарктида колегата на Муструм Ридкъли приплакваше в телевизионните студия на бившите си студенти, че парите все не стигат и е крайно време да се гласува отделен закон или поне отделен бюджет само за СУ. Приемникът му, проф. Илчев, отиде по-далеч и размаха тухла! Професорите от Техническия университет пък не спират да мрънкат, че заплатите им са по-ниски от тези на общите работници по строежите. Доскоро това поне беше вярно. Кризата обаче смъкна заплатите в строителството надолу и професорите вече няма от какво да се оплакват. При все туй мрънкането продължава.
Мрънка Художествената академия. Мрънка Консерваторията, дори роялите на Консерваторията мрънкат! Феодалните старци от БАН досадиха на всички. И никой не ще да разбере, че полза няма. Пари няма. Във всеки случай не и за образование. Държавата не е крава! (Поне не за държавните университети.) Образованието не трябва да иска пари, то трябва да дава! Ако някой не знае как, да пита министър Игнатов, честен частник и фараон на работилницата за печатане на дипломи върху папирус в Североизточна Горна Баня. Да пита академик Митьо, ректор на “Пайнер Кючек енд Гюбек Юнивърсити”. И ако не разбере нищо, нека пита Анди Тъкър, “доктор по всички науки”.
“Както виждам, образователното дело е получило царски дар — над петдесет милиона долара — казах аз.
"По този случай — каза Джеф — може да се отвори нова колода карти...” – О.Хенри, “Катедра по филантроматематика”
Подобно на Флоресвил, и в Перник всичко влезе в ред, и то (подозрително) бързо. Над главния вход бе изсечен надпис: „Световен (т.е. Европейски) университет”. Вярно, Питърс и Тъкър не са настоятели и собственици, но със сигурност са вдъхновители, а имената на истинските настоятели отсъстват от надписа по причини на вродена скромност. Поради временната липса на метро, с експреса (но не от Тъксън, а само от София) пристигнаха професорите. Вече не млади, всичките очилати, всичките белокоси, но все тъй раздвоени между благородната амбиция и глада, водени от легендарния привърженик на ръчното сметало и демокрацията, проф.Константинов.
Наистина, на призива досега са се отзовали само 63 студенти, но от тях също се очаква да обърнат Перник с хастара навън и да го превърнат в Харвард. Предвид численото си превъзходство, професорите най-вероятно ще обезоръжат студентите и ще ги натикат в класните стаи далеч преди да изтекат изискуемите от О.Хенри две седмици. (Студентските подкрепления от Турция, Нигерия, Камерун, Саудитска Арабия и другите европейски страни засега са в режим на изчакване по визови съображения.) И да се позовем пак на Джеф Питърс - сигурно е, че Перник ще процъфти, както е сигурно, че ще се открият и доста повече от две нови кръчми, стрелбище и заложна къща. Вярно, едно е да правиш университет с 25 хиляди долара, а друго с 20 милиона лева, но както е доказано от "Питърс & Тъкър" ООД, “когато се постави на търговска основа, филантропията е изкуство, от чиито блага се ползува не само този, който взима, но и този, който дава.” Редно е един път и сметките на проф. Константинов да излязат.
По-важното, обаче, е, че ще излязат и сметките на държавата. Държавните университети само мрънкат за пари. Особено напоследък. Още при царуването на проф. Биолчев Софийският университет издигна мрънкането в ранг официална политика. Между две командировки до Антарктида колегата на Муструм Ридкъли приплакваше в телевизионните студия на бившите си студенти, че парите все не стигат и е крайно време да се гласува отделен закон или поне отделен бюджет само за СУ. Приемникът му, проф. Илчев, отиде по-далеч и размаха тухла! Професорите от Техническия университет пък не спират да мрънкат, че заплатите им са по-ниски от тези на общите работници по строежите. Доскоро това поне беше вярно. Кризата обаче смъкна заплатите в строителството надолу и професорите вече няма от какво да се оплакват. При все туй мрънкането продължава.
Мрънка Художествената академия. Мрънка Консерваторията, дори роялите на Консерваторията мрънкат! Феодалните старци от БАН досадиха на всички. И никой не ще да разбере, че полза няма. Пари няма. Във всеки случай не и за образование. Държавата не е крава! (Поне не за държавните университети.) Образованието не трябва да иска пари, то трябва да дава! Ако някой не знае как, да пита министър Игнатов, честен частник и фараон на работилницата за печатане на дипломи върху папирус в Североизточна Горна Баня. Да пита академик Митьо, ректор на “Пайнер Кючек енд Гюбек Юнивърсити”. И ако не разбере нищо, нека пита Анди Тъкър, “доктор по всички науки”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар