Бургаски сонет за дудук, жълтък и демокрация

Артистът: “Те ме замериха с ябълка!!!”
Граучо Маркс: “E, мина сезонът на дините...”
из “Една нощ в операта”

В Бургас най-после нещо се случи. Едър чичко, теглен на буксир от рунтав пес, поясни от един шамар разстояние какво е неговото (и на публиката) отношение към приседналите край микрофона на Бърбореков политици. Докато траеше този отвличащ маньовър, две яйца се взривиха в Йордан Цонев и Мирослав Севлиевски.
Дотук нищо осъдително. Все пак песът се въздържа от участие, a в зле прицелените яйца нямаше шрапнели. Иначе с подобна чест са удостоявани Герхард Шрьодер, Джордж Буш, Лионел Жоспен и т.н. Звездите на нашенския либерализъм обаче не одобриха включването си в този почетен списък. О.з.енергийният министър се възмути, че демокрацията си e отишла окончателно, заедно със сакото му. В защита на връхната си дреха той кой знае защо натърти на участието си в Сдружението за честни избори (същото, което призна за честни изборите от 1990 г.).
Ковчежникът на Доган паша пък гневно забеляза, че се намира в град на омразата, която възприе твърде лично. И това само седмица след като се обясни на съгражданите си в мажоритарна любов. Изненадата на популярния в Бургас етеричен прякор беше искрена, а това на свой ред изненада искрено околовръстните зрители и даже кавалера на кючек-журналистиката. Той изкудкудяка новина със заглавие “Дебат на яйцата” със същия възторг, с който обявява всеки слънчев изгрев за събитие на деня. Почитателите на теорията за световната (в случая местна) конспирация биха заподозрели съгласуваност в действията на Повелителя на песа (самият пес е вън от подозрение), недоучилите артилеристи и закъсалия за новини новинар. Звучи достоверно, но такава паяжина изисква въображение, което не се придобива служебно при смяната на дудука с микрофон.
Изненадващо е друго. За двайсет години това е едва второто покушение срещу някой вожд и учител. През януари 1997 г. кака Клара се питаше къде е вярната любов народна под градушка от снежни топки. И после нищо. Снегът се стопи заедно с кариерата на Клара, а любовта народна се сгуши между хълмовете на кака Мара. Капитализмът победи в няколко отделно взети семейства и в социалистическата партия като цяло. България вече граничи на Изток с “Велчев, синове & внуци”, а пътят дотам свършва под една златна ябълка. (Обещана на двама братя, но за по-сигурно прибрана от ламята в Дръндар-сарай.) И всичко това платено само с две яйца в петък...
Както се казва, нищо, но от сърце. И то веднъж на десет години. Затова Данчо, Миро и другите метеори на прехода участват в подобни събития с огромно изумление. Прочее за да свикнат по-лесно, трябва всеки път когато седнат на държавната трапеза с обичайния за Карлсон въпрос: “Какво ще има (за обяд) днес?” да получат стереотипния отговор на госпожица Рог: “Един хубав пердах!”