сряда, 10 юни 2009 г.

За един парламент в повече

Изборите за Европейски парламент минаха по правилото “всяко чудо - за десет минути слава”. Напредничавата общественост в ЕС сви рамене и подписа по едно тлъсто командировъчно на общо 736 радетели за светло наше европейско бъдеще, за светло тяхно политическо настояще, а също тъй и за светло брюкселско пиво.
Назадничавата общественост по навик отказа да гласува. На въпросните радетели тя гледа като на (не)обикновени търтеи, чиито собствени крилe така са омазани с мед, че им се налага да ползват чужди такива (безплатно, в първа класа), прелитайки няколко пъти годишно от Брюксел през Люксембург до Страсбург. (Заради тези си възгледи назадничавата общественост не заслужава друг жест, освен последна цигара пред стената за разстрел[1]).
За жалост политическата порядъчност не се връзва с броя на резервациите в първа класа. През юни за рекордно много депутати гласуваха рекордно малко избиратели. При това рекордът от 43,5 % ще изтрае само до следващите избори. На това отгоре по-добрата общественост напоследък праща в дворците на парламента такива хора, които на влизане го поздравяват с вдигнат среден пръст. Повечето са мъже, които обичат прекалено много жените, но прекалено малко имигрантите, мъжеложците, мюсюлманите, пък и самия Европейски съюз, или поне правилната представа за него[2]. Накратко лоши хора, крайно десни. (Защо ги наричат крайно десни не е ясно – ако дясната политика е в полза на богатите, то крайно дясната такава е в полза на крайно богатите, но представителите на БСП например неизвестно защо се спотайват в Партията на европейските социалисти.)
Все пак не е толкова важно дали Геерт Вилдерс е крайно или безкрайно десен. По-важно е да се знае защо повечето граждани на съюза се отнасят така безответствено към неговия парламент. Освен злонамереното и намазано с мед горно обяснение остават още две:
1. През 2004 г. един британски депутат обясни безучастността с доволството от работата на парламента. Един вид пилотът успешно си води самолета към светлите облаци, затова и не смятаме за нужно да се кокорим във висотомера и да броим бучките захар в кафето му.
2. Гражданите не знаят колко важен е европарламентът. (Особено пък в собствените му очи.) Те може би възприемат самолета само като тренажор, на който пилотът се упражнява без опасност да счупи нещо. Поради което в тренажора може да се забавляват всички, дори дечурлига с богато минало и обещаващо бъдеще. (Биляна Раева например седна в креслото още преди да си довърши уроците по българска граматика.[3]) С тази грешна представа в главата обаче гражданството спира да се вълнува дали изобщо има пилот в самолета.
Всъщност ако се вярва на предизборната кампания българските радетели за светло пиво също не са наясно за какво отиват в парламента. Внушенията, че 17 наши опълченци ще опазят национални ни интереси в сблъсък с, да речем, 75 британски депутати, могат да убедят само днешните зрелостници, които не правят разлика между седемнайсет, седемдесет и седемстотин. Националните интереси могат да се пазят единствено в Съвета на ЕС, който всъщност е главният законодателният орган на съюза. Парламентът наистина се произнася заедно с него по около две трети от въпросите, главно по маловажните. А ако иде реч за забрана на оскърбителното обръщение “госпожице”, депутатите не делят славата с никого. Иначе за по-скучните решения (външна политика, данъци, промишлена политика, селскостопанска политика) на парламента му липсват:
а) правомощия,
б) време ( всеки депутат има право на изказване от цяла една минута)
и
в) познания по граматика (виж по-горе).
Все по тази логика обаче ще излезе, че гражданството по-скоро знае твърде много за парламента, за да гласува. Може би то ще се разтича до урните едва когато го попитат в упор: “Искате ли един парламент в повече?”

[1] Впрочем и това вече не й е гарантирано, особено пък ако въпросната стена е част от закрито помещение. Европейския парламент така или иначе има намерение да забрани напълно цигарите до 2025 г.
[2] Правилен е този Европейски съюз, в който такива мъже също пушат последна цигара пред същата стена.
[3] Виж http://sashoblog.net/photos/%D0%BD%D0%B4%D1%81%D0%B2-%D0%B1%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82/

Няма коментари: