Остап ... взял европейского гостя за руку... и сказал:“Шрайбен, шриб, гешрибен ... Понимаете? ... Мы, вы, они, оне пишут жалобы и кладут в сей ящик. ... Мы, вы, они, оне кладут жалобы... И никто их не вынимает.”
Илф и Петров, “Златният телец”
Новината за това как чуждестранни съветници (не) ще дойдат в България за да помагат на правителството се отъркаля във всяко средство за масово оглупяване. Списание “Икономист“ откровено се подигра със заявката ни за “нов колониализъм”. Обаче 80% от българските избиратели не на шега са готови веднага да изтичат до Орлов мост за да посрещнат западноевропейския генерал-губернатор с хляб и сол. (То май друго не остана.)
Озадачаващо? Не, никак. В бившето белгийско Конго хората си мечтаят белгийците да се върнат заедно с плантациите, фабриките, болниците и всичко останало. В свободен Алжир управлява военна диктатура. По-лоша от френското “колониално робство” и по-добра от “демокрацията” на местния “Ислямски фронт на спасението”. Британците напускат райския остров Цейлон през 1947 г. На тяхно място през 1983 г. идва гражданска война, която и до днес поражда политически некоректна носталгия. У нас също тече гражданска война, главно срещу пенсионерите, учителите и кравите. А също и срещу кварталните градинки (с кварталните кучета). Е, кучетата могат да разчитат на Бриджит Бардо. Въпросът е кой ще спаси човеците и кравите. Може би точно британците? През 30-те години самият Хитлер се възхищава от начина, по който 30 хиляди техни чиновници и офицери управляват 300 милионна индуси (и малко повече крави). У нас може би трима кралски “експерти на ключови постове” ще са достатъчни.
Стига да уточним какво се крие под това заглавие. Експерт е примерно гореспоменатият европейски гост Хайнрих-Мария фон Заузе. При сблъсъка с традициите в предприятието на др. Полихаев гостът получава цитирания кратък урок по административна граматика: “Ние, вие, те пишат жалби ... И никой не ги взема (под внимание).” И руският НЕП, и българският социаллиберализъм предпочитат експерти, които си прибират заплатите срещу обещание да не пречат, т.е. да не работят. Т.нар. “Агенти на короната” бяха позлатени с 8 млн. британски лири, а ползата от тях е добре пазена държавна тайна. Съветничката на Станишев Мария Пинто играе епистоларен федербал със сънародника си Жозе Барозу, а нейната заплата е още по-добре пазена държавна тайна.
Простолюдието обаче си мечтае за колонизатори, които работят. И преди всичко теглят уши. Но не неговите (на простолюдието), а само тези на правителството. Преди да си отидат от Сингапур през 50-те години, британците ликвидират тамошната корупция. При това не с лекции и семинари, а с умерено насилие в рамките на закона. Самото узаконяване е лесно. Пипваме леко Конституцията и вместо вицепрезидент изписваме вицекрал. (Той, разбира се, не трябва да се казва Берлага.)
За съжаление британците отдавна не са това, което бяха. Още през 1917 г.(!) те се чудят как да се отърват от Индия. Днес са доволни, че от 30 години вече не се занимават със Зимбабве. Няма да ги излъжем да дойдат да ни управляват. Никого няма да излъжем. Всички са “уморени да помагат на България“. Виж, “Агенти на короната” винаги ще намерим. Но самата ни корона никой не я ще.
Озадачаващо? Не, никак. В бившето белгийско Конго хората си мечтаят белгийците да се върнат заедно с плантациите, фабриките, болниците и всичко останало. В свободен Алжир управлява военна диктатура. По-лоша от френското “колониално робство” и по-добра от “демокрацията” на местния “Ислямски фронт на спасението”. Британците напускат райския остров Цейлон през 1947 г. На тяхно място през 1983 г. идва гражданска война, която и до днес поражда политически некоректна носталгия. У нас също тече гражданска война, главно срещу пенсионерите, учителите и кравите. А също и срещу кварталните градинки (с кварталните кучета). Е, кучетата могат да разчитат на Бриджит Бардо. Въпросът е кой ще спаси човеците и кравите. Може би точно британците? През 30-те години самият Хитлер се възхищава от начина, по който 30 хиляди техни чиновници и офицери управляват 300 милионна индуси (и малко повече крави). У нас може би трима кралски “експерти на ключови постове” ще са достатъчни.
Стига да уточним какво се крие под това заглавие. Експерт е примерно гореспоменатият европейски гост Хайнрих-Мария фон Заузе. При сблъсъка с традициите в предприятието на др. Полихаев гостът получава цитирания кратък урок по административна граматика: “Ние, вие, те пишат жалби ... И никой не ги взема (под внимание).” И руският НЕП, и българският социаллиберализъм предпочитат експерти, които си прибират заплатите срещу обещание да не пречат, т.е. да не работят. Т.нар. “Агенти на короната” бяха позлатени с 8 млн. британски лири, а ползата от тях е добре пазена държавна тайна. Съветничката на Станишев Мария Пинто играе епистоларен федербал със сънародника си Жозе Барозу, а нейната заплата е още по-добре пазена държавна тайна.
Простолюдието обаче си мечтае за колонизатори, които работят. И преди всичко теглят уши. Но не неговите (на простолюдието), а само тези на правителството. Преди да си отидат от Сингапур през 50-те години, британците ликвидират тамошната корупция. При това не с лекции и семинари, а с умерено насилие в рамките на закона. Самото узаконяване е лесно. Пипваме леко Конституцията и вместо вицепрезидент изписваме вицекрал. (Той, разбира се, не трябва да се казва Берлага.)
За съжаление британците отдавна не са това, което бяха. Още през 1917 г.(!) те се чудят как да се отърват от Индия. Днес са доволни, че от 30 години вече не се занимават със Зимбабве. Няма да ги излъжем да дойдат да ни управляват. Никого няма да излъжем. Всички са “уморени да помагат на България“. Виж, “Агенти на короната” винаги ще намерим. Но самата ни корона никой не я ще.
Няма коментари:
Публикуване на коментар