Вторник вечер. Европейски мач.
Правя си бункер в леглото и разполагам на половин ръка разстояние набор
животоспасяващи средства – малко бърбън, повече разредител, кърпичка (в случай,
че заплача от радост) и пинсети (в случай, че от мъка си натикам чорап в
гърлото). Чудя се дали да загася сметалото. По закона на Мърфи ако го изключа и
си гледам мача дисциплинирано, той свършва в дупката на геврека. Ако се
разсейвам с мрежата, задължително изпускам най-важния гол. Рискувам. Зачитам се
в обяснението на шоколадовия крал (или
Швейк, де да знам), че някъде си обкръжение нямало, защото вътре в земното
кълбо имало друго, по-голямо,
и разположението на войските, собствено, е точно наопаки.
Страшен писък ме подхвърля
половин метър нагоре, а чашата се разлива точно там, където не трябва. Писъкът
звучи горе-долу така:
„ИИИйеее…оуууу…оаа…тясно-бясно…пиян-залян…
хопка-тропка, …хатамата, …аиааата, аиааата, аиааата – дебелак…ПАК! ПАК! ПАК!!!
(...д…м…ммт!)”
Наръчникът по тайнописък ми
обяснява, че горе-долу „Топката е в полето, опасно!... Обаче там Вилиан, но
понеже Златан…топката… чертата… Съдията, съдията, съдията - дебелак! Ето пак!!!…”
Бързо поглед към екрана: там
топката се мотае по страничната линия, вратарят си бърка в носа и прави
микробиологичен анализ, а Давид Л. вежливо обяснява на Диего Костов, че другият
път ще го ритне по другото коляно. Не съм изпуснал нищо. Ох!...Хващам с две
ръце сърцето си да не офейка нанякъде и да ме остави сам да се оправям с
бъркотията. Сам съм си виновен, мачовете за последно бяха преди два месеца,
загубил съм навици…
…И съм забравил за Алекси С.!
(Но не Санчес.) Да. Пищи като хванат за деликатното място. Това е целта на
внушението всъщност – че има нещо там. (Знае ли човек?) Стисвам дистанционното
за яката и се оглеждам за външни кръвоизливи. Вътрешните сами ще се покажат.
Как се разсеях…
И сега? Да гледам без звук? Обаче
какво? Предлагат ми френологичен анализ на Мъриньо. Ами да! АС/DС! След смъртта на Бон Скот му избират заместник. Малкълм Йънг отрязва:
„Тоз! Пищи, все едно през крака му минава камион!” Брайън Джонсън все пак е
спечелил конкурс. И то какъв! „Have a drink on me!”, вият слушалките. Сипвам си.
„Наздраве, Брайън! И аз обичам Бон Скот…” А топките вече се търкалят във
вратата. „She's got balls”…
Алексис, Алексис, с кого трябва
да преспиш, за да те свалят от ефир[1]??? Да
мобилизирам ли група във Фейсбук?…Глупости!
…Събуждам се посред нощ с температура. Знаех си! Дали все
пак…Фейсбук?
Няма коментари:
Публикуване на коментар