„Окупация“ като фарс

„Всички действително световно-исторически събития се случват два пъти: първият път във вид на голяма трагедия, а втория – във вид на жалък фарс“ — Георг Хегел

„Не се бъркам в тия работи. Който го е яд, да ме цуне отзад“  – отговори възпитано господин Паливец, както си палеше лулата.

Новината, че едни ранобудни студенти „окупирали” Университета (поради липса на „Уол стрийт“) освежи ежедневието и отказа други поспаливи запалянковци да окупират канцеларията на Тодор  Боратков. Всъщност ново е само това, че са се намерили студенти, готови да изпълзят изпод завивките преди 7.00 ч. Гринуичко време. Иначе нищо ново. 

Преди години Петър Младенов измърмори нещо в смисъл ”Танковете да дойдат!” и освен, че така заработи доживотна политическа рента на Евгени Мустаков,  даде повод и за безспирен 8-ми декември посред лято в Университета. Умилени лелки носеха баници на златната младеж, а дописници на CNN заработваха лесни командировъчни за сметка на изгряващата българска демокрация.  В нейно име студентите станаха по-непридричиви, а студентките - по-отзивчиви. И аз бях там, ядох и пих и мустаци натопих. (Къде си днес, приятелко Ина, да си спомним изветрялата младост?) Между две забави в двора идваше мъдрецът Радой и предупреждаваше с напевен глас: „Внимавайте, ще ви излъжат!” Усещахме ние, че срещу нас играят с белязани карти, но отказвахме да повярваме. Е, излъгаха ни. Но за разлика от Хегел не го приехме трагично.

Нито пък прагматично: веднъж в главната зала се изтърси неканен един прясно канонизиран кошлук и взе да ни убеждава да прекратим Студентската стачка. Освиркахме го и му предложихме да върви на Матерната си. Кошлукът се вслуша в съвета, размаха нещо между знака на победата и среден пръст и се запиля на соросоидни разноски в Щатите, където се изучи за дървен философ. После се върна, за да помогне на едно изпаднало величество да прибере остатъците от масовата пиратизация. Междувременно се опита да изяде в развеселено състояние фуражката на един полицай и да натопи малко пръстче в кацата с енергетика. Днес сърдитият някога млад човек е доволен от живота дембелин на средна възраст, продаващ евтино Отговора на Въпроса за „Живота,  Вселената и всичко останало” по (забравих коя) телевизия. Впрочем в суматохата и други борци за демокрация се обзаведоха с партийни кариери. А телевизионният вдъхновител Дълъг фон Учиндол дори се уреди като кючек-културтрегер. Ние им помогнахме, колкото можахме, обстрелвайки със снежни топки Народното събрание през 1997 г. сред облаци от сълзотворен газ. (Още  се ядосвам, че някъде из околовръстните на Събранието храсталаци се търкалят едни 50 марки на мое име, но все не успявам да ги намеря. Да не говорим, че вече излязоха от употреба.)

Та тези дни проф. Токушев изрече нещо в смисъл „Пеевски да дойде!“ и пак настана веселба. Сред „окупаторите“ със сигурност има такива, които вярват, че като вирнат пръст, нацапан с октаринова боя и извикат: „Уииии!“, Пеевски тутакси ще изчезне, обвит в зловонни изпарения на сяра и „Пако Рабан“. Бидейки първи, навярно са готови дори да паднат в кърви (по възможност пред телевизионните камери). Вторите, които (по Радой) станат първи, в момента прелистват наново биографиите на кошлуците и пресмятат кой ще даде повече. Реаниматорският бльок протестите обича, на помощ първи се притича. Бедата е, че страда от остра властова, оттам и звонкова недостатъчност. Сорос понастоящем е щастлив младоженец и не се възбужда от рециклирани български версии на Свободата, дори и когато тя се мъчи да води народа. Мечтаните 10 депутатски места, ако изобщо паднат отнякъде, трябва да се разпределят между 11 партии. Безпътица. Остава работата в „Икономедия“, с отложен платеж. Виж, разбойниците на Али Б.Б. още не са разпилели съкровището. Логично е Първият частен фараон Игнатов лично да окупира Университета и да довърши окончателно държавното висше образование. Той обаче бе изхвърлен от платежоспособното братство с полепнал по подметките лук.

За щастие има и други възможности. Контрапротест. В съчетание с еротична фотосесия гарантира назначение в „НЕК“ и почти депутатски доход. Малко, но от сърце. Засега мястото във вигвама на Червения облак е заето, а и следващ договор с Хохегер не се предвижда. Най-обещаващ е реконтрапротестът. Виден Дудук и амбулантен търговец на телевизионно време събира Хвърковата чета. И той ще окупира политиката и в частност Университета, но не отвътре, нито отвън, а отгоре - през комина. Подаръци ще има за всички от сърце, нужни са джуджета, разлепващи плакати с променените дата и място на Българската Коледа. Фарсът е досущ по Хегел.

Все пак ранобудните нека знаят: всяко поколение има право на своята Студентска стачка. И ако се наложи – на своята доза сълзотворен газ.  Дерзайте, пичове!