Телевизорът отвръща на удара

През зимата улицата заприлича на обърната по гръб стоножка и тогава белият и пухкав (по Вацев) Вожд на червенокожите радостно потри предни лапички: „Най-после хладилникът победи телевизора!” Така си беше. Все пак телевизорът работи с ток, а токът е с пари. С пари обаче е и сиренето и докато през февруари хладилникът може и да не работи, той все пак трябва да е пълен. Иначе от дебата „Кенеди – Никсън“ знаем, че при телевизионната демокрация печели чаровната външност. И пак от същия дебат знаем, че при радиодемокрацията „…човек е готов да послуша всяка глупост, стига да идва от приятен и добре модулиран глас.” (Уди Алън) Свещодемокрацията обаче заличава и двете предимства, затова въпросът „Без новини или без сирене?“ беше решен във вреда на Бате Бойков.

Но пролетта подло вдигна градусите и удължи деня, тъй щото спестеното от топло и светло отиде където му е мястото и включените на пълна мощност телевизори с известно усилие побраха и излъчиха значителна част от образа на Преходния синковец. Децата под 6 години изпищяха от страх и побягнаха чак на улицата, следвани от също тъй ужасените родители. Ето ти пак революция! И този път телевизорите си го върнаха тъпкано - заявиха, че юнската улица е интелигентна и красива, но „красотата е истина, а истината - красота” (Дъглас Адамс), тъй че Премиерът да даде пример и, ако обича, да си обере папките и крушите. И да даде път на други круши – незнайно кои, но задължително интелигентни и красиви, а най-паче платежоспособни. Не чакахме дълго - веднага след липите и доста преди налъмите цъфнаха и вързаха въпросните плодове. Увити не в амбалажна хартия, а в „Харта”. Подписана от кажи-речи цялата Преходна телевизионна номенклатура, начело с най-калпавия рок-китарист на АОНСУ. Качи се на Танк и развя синьо знаменце хирургически обновената Надежда на демокрацията, следвана като в картина на Дьолакроа от разбитите за последно през май авари.

 „Телевизията върви след победителите!”, гласи едно старо писмо от бутилка със син етикет. „Напротив, телевизията определя победителите!”, вярват днес аварите. И усилено готвят нов компот от стари круши. Смятат, че един „лифтинг” стига. Уви, дори два няма да стигнат. Не всеки е Берлускони.

П.П. Назадничавите сили се заяждат, че Вождът на червенокожите прибрал във вигвама си специалистка по ПъРъ, за да не се охарчва излишно по време на кампании. Глупости! Любов е, нищо друго. Ако въпросната специалистка разбираше от ПъРъ, тя не би пуснала телевизионна камера на по-малко от километър до злополучния синковец. Прав е Мики Маус да стреля в телевизора – той доста може.