За кожата на един бракониер**

Пушилката около поста на българската комисарка трудно спада. Прогресивната общественост можеше да мине и без нашето авторитетно становище, но ето добър повод да се произнесем барабар Петко с мъжете. Разлюбеният от избирателя и от хубавата Елена печален образ (виж вляво) официално се обиди на международното сътрудничество и хуманитарната помощ при кризи. “България получи най-празния от всички портфейли”, възнегодува той. Така би се ядосала някоя индоевропейска труженичка след неуспешна операция в дълбините на софийския градски транспорт. Така се ядоса и триглавата наша политическа ламя, специализирана в среднощно отмъкване на европейски златни ябълки, но погрешно назначена за пазач на плантация от трайни налъмови насаждения.
Погрешно според говорителя на ламята, или поне на тази от главите, от чието изкуствено чене стърчи недоизядена роза. Той не може просто тъй да махне с ръка и да каже: “Като няма златни ябълки, ще ядем рози!” След такива приказки обикновено почват революции и падат глави. Не главите на ламята (тъй става само в приказките), но току-виж в суматохата счупили очилата на говорителя. Преди десетина години един момък с перчем, устремен в бъдещето, погрешно избра розата, затова днес се храни от лекции по икономика и от репутацията си на безсребърник (или по-скоро на беззлатник).
Няма как, днес никой не пасе трева - нито индоевропейската труженичка, нито ламята, най-малко пък кучето на печалния образ. (Злобарите подмятат, че стопанинът му го храни с филе за 60 лв. килото, което не може да е вярно. В МЕТРО филето със сигурност е поне с 5 лв. по-евтино.) Прочее портфейлът трябва да съдържа не семки и бонбонки, а нещо по-звонково. Ако се вярва на приказките, в касичката на хуманитарната помощ подрънква един милиард. Колкото за едно куче стига, дори и то да се казва Бари. А за цяла ламя?
Предвид апетита на нашата, по-скоро не. Надеждата беше в Брюксел да остане чаровната душманка на китайските играчки, та с нейна помощ ябълките да са повече и освен това всичките да отидат в общия стомах, макар и през гърлото само на жълтата глава. Напусто! Сега едни се надяват, а други се опасяват, че герберите просто украсяват четвъртата глава на ламята. Намръщените по-горе очила обаче издават друг, по-искрен ужас: че четвъртата глава може би има собствен, отделен стомах!
А иначе ЕС две години се опитва да ни предупреди: “Не бракониерствайте в общата градина!”

**По повод “За кожата на един комисар*”,

http://frognews.bg/news_17743/Za_kojata_na_edin_komisar*/